Магьосническа ярост

Със сигурност не можеше да контролира или промени Тео, това поне бе ясно.

Усещайки, че въпросния стои зад нея, тя застина. Бе тих като котка, но въпреки това знаеше, че е там. Сарафина можеше да почувства погледа му върху себе си, сякаш я докосваше с ръце.

Обърна се към него.

— Знаеш ли, Тео, ти си голям и лош, и караш Харли, и размахваш меч — тя жестикулираше оживено с ръце, — и може би всички демони треперят в демонските си ботуши, когато си приближиш, но въпреки това си най-големият страхливец, когото съм срещала. — Тя се провря покрай него в хола, където възнамеряваше да спре, но вместо това продължи право през вратата. Ако Бей искаше да дойде за нея, така да бъде.

— Сарафина — рече Тео от вратата. — Не можеш да си сама. Не можеш просто да си тръгнеш от мен.

— Ха! — подхвърли през рамо тя. — Само гледай.

Тя отмъкна страница от книгата му и продължи да върви без да продума повече. С всяка фибра на тялото си изпитваше нужда сега да бъде далеч от него. Сарафина дори би рискувала с Бей, за да получи малко спокойствие.

Звукът от дрънкането на нашийника на Гросет стигна до ушите й и не след дълго той вървеше по петите й. Поне все още имаше обичта на кучето си.

Намери пътя до Оранжерията. По това време на нощта мястото бе тъмно с изключение на запалените факли и декоративните светлини по алеите. Имаше само няколко човека, наслаждаващи се на спокойната обстановка.

От това имаше нужда. Спокойствие. Само за няколко минути. После можеше да се върне обратно в апартамента при жестокия стоицизъм на Тео.

Сарафина откри пейка, закътана между едно дърво и огромен цветен храст. Отпусна се върху нея с тежка въздишка. Гросет скочи до нея и положи глава в скута й.

— Сарафина?

Вдигна глава, за да види дребна жена с прическа като на фея, която я наблюдаваше от близката алея. Държеше книга, притисната до тялото си.

— Здравей, Ани.

— Добре ли си?

Тя се усмихна.

— Добре съм. Просто търся малко усамотение тази вечер.

— Аз също. — Ани сведе поглед към книгата си. — Това е хубаво място за четене. Как ти се отразяват противозачатъчните средства?

— Добре. — Не че щяха да й трябват повече. — Благодаря ти отново за помощта.

Ани кимна.

— Надявам се да откриеш малко спокойствие. — Тя се отдалечи.

Да, Сарафина също се надяваше.

Бе имала много връзки през живота си. Откакто бе станала на шестнадесет бе оставала за кратко без постоянни гаджета. Не беше неопитна що се отнасяше до противоположния пол. И все пак Тео я поставяше натясно. От начина, по който я гледаше, от начина, по който я докосваше, тя знаеше, знаеше, че той има чувства към нея.