Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Сарафина наблюдаваше как Мика погледна към Емили в другия край на стаята, после погледна отново и се вторачи в нея.
Аха. Магията се създаваше.
— Той не е разсеян вече — промърмори Сарафина, повдигна вежда и отпи глътка от сладкия си чай.
Клеър се засмя.
— Не. Семето е засадено. Сега няма какво да направи, освен да разцъфне.
— Браво на Мика. — Сарафина въздъхна. — Всички тези добри новини, след толкова много лоши, направо е затрогващо. Скоро ще създадем цяло едно ново поколение от магьосници.
— Бъдещето на Сборището е светло — отвърна Тео. Придърпа я към себе си. — Като нашето.
— Добре — каза Томас високо. — Почти е време за съобщението.
Всички глави в залата се завъртяха към Томас и разговорите затихнаха. Сарафина усети, че се досеща, че съобщението ще бъде за бърникането на Мика в плодовитостта. Но когато огромният екран се спусна от тавана, Сарафина осъзна, че може би не това смятаха да съобщят все пак.
— На вашето внимание — съобщи Томас на притихналата тълпа. Той се усмихна развълнувано, а Изабел и Мика от двете му страни, също се усмихнаха. — Мисля, че това ще ви хареса. — Натисна копчето на дистанционното и задържа.
Вечерните новини се включиха.
И в бизнес новините тази вечер, милионерът Томас Монахан закупи контролния пакет в Дъскоф Интернешънъл. Дъскоф Интернешънъл беше в новините напоследък, заради мистериозното изчезване на известния изпълнителен директор Стефан Фошо. Фошо пое компанията публично едва миналата пролет. Полицията активно разследва изчезването му. Но може би сега лутащата се компания е намерила нов човек, да помогне при управлението й.
Видеото премина на усмихващия се Томас.
Сега, когато пряко заинтересован от бъдещето на Дъскоф Интернешънъл, възнамерявам да участвам активно в оформянето на бъдещето на компанията.
В другите новини…
Всички в залата заръкопляскаха.
Видеото спря и екранът се прибра обратно. Всички около тях заръкопляскаха и се развеселиха. Томас усмири развълнуваната мърмореща тълпа още веднъж и вдигна чашата си.
— За бъдещето на Сборището. — Той спря. — За нас!
Всички вдигнаха чашите си и повториха тоста си.
Магията трепна и лумна навсякъде около тях, пукането и искренето на всичките четири елемента в хармония и близост, възходи и падения, смесвайки се и усуквайки се отново. Насочиха се нагоре и нагоре към тавана на балната зала и отвъд — комбиниран образ на настоящото състояние на ума и чувствата на Сборището.
Безгрижие и радост изпълниха Сарафина. Усмихвайки се, тя се протегна и хвана ръката на Тео в своята. Огън искреше от гърдите на Сарафина и се виеше надолу, за да се увие около ръцете и китките им в безобидни езици красив син огън.
Тео погледна надолу към нея с любов, осветяваща тъмните му очи, вместо студа, който ги изпълваше първия път, когато се срещнаха. Наведе глава и улови устните й със своите.
— Толкова си красива, Сарафина — прошепна срещу устните й.
Тя погледна към роклята си.
— Благодаря. Нова е.
Наклони лицето й към своето.
— Нямах предвид роклята. Дори не я забелязах. Ти си просто красива, където и да е. Отвътре и отвън. Всеки сантиметър от тялото и душата ти.
Тя наклони глава леко на една страна и се усмихна.
— Тео, това ти ли си? От къде дойде поезията?
Отне му един дълъг момент да отговори.
— Идва от теб, Сарафина. — Целуна я. — Ти ми даде всичко.