Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Не вреди никому. — Томас изръмжа думите. — Дъскоф се поругаха с този принцип.
— Не вреди никому. — Стефан му се присмя. — Какво ще кажеш за своите?
— Наистина ли толкова се интересуваш от добруването на хората си, Стефан? — Мира поклати глава. — Не ти се връзвам.
— А, Мира, точно магьосницата, която исках да видя днес. Беше ме грижа за баща ми, но ти сложи край на това, нали?
Мира рязко затвори уста. Всички знаеха, че Уилям Крейн бе на секунди от това да изсмуче силата и живота й, когато тя му се противопостави и го уби. Стефан го накара да звучи така, сякаш го бе направила хладнокръвно.
Стефан извади нещо от джоба си. Сарафина не можеше да види какво е, но се побираше в дланта му.
— Дойдох да завърша започнатото от баща ми, макар и с малко по-различен край. — Той направи знак на дааеманите около себе си и безгрижно сви рамо. — Вече призовах всички демони, от които някога бих могъл да се нуждая. Имам малко по-различни приоритети, които са малко по-лични.
Хватката на Тео се затегна около ръката на Сарафина. Напрежението в стаята се повиши. Два пъти нападнаха Стефан, а сега той нападна тях. Никой не носеше меча си. Никой, освен Сарафина, нямаше спринцовки. Тя имаше само една, заради интереса на Бей към нея, която държеше в специална кожена кания на бедрото си.
Всичко, с което разполагаха за да се преборят с Атрика и с онова, което Стефан бе извадил от джоба си, бе магията на елементите и решителността им.
Магьосниците от Сборището се събираха във фоайето от всички краища на сградата. Стояха зад основната група от деветима — Мира, Джак, Томас, Изабел, Клеър, Адам, Сарафина, Тео и Мика, — преграждайки масивното вито стълбище, водещо към втория етаж, и изпълвайки коридорите, извеждащи от фоайето.
Инстинктивната реакция на Сарафина бе да се обърне и да им каже да изчезват — да бягат — макар да знаеше, че бяха дошли да се бият. Стояха там като куп пеперуди, привлечени от пламък. Каквото и да държеше в ръка Стефан, трябва да бе смъртоносно.
— Помниш ли какво се опита да ти направи баща ми, Мира? — каза Стефан с усмивка. Сините му очи блестяха на светлината. — Точно преди да го бутнеш през прозореца?
— Някак си е трудно да се забрави — отвърна Мира, гласът й звучеше остър и тънък.
— Сложи те в демонски кръг и почти изцеди силата ти от седалището й. Но баща ми се провали. Подцени те и не те упои достатъчно. Не взе предвид любовта между теб и Джак Макалистър и фактът, че нищо не би го спряло да ти се притече на помощ. — Стефан направи пауза. — Ето как аз успях там, където баща ми се провали. — Ръката на Стефан помръдна.
— Всички на земята — извика Томас.
Тео дръпна Сарафина долу и я покри с тялото си. Изпод защитата на гърдите му, тя можеше да види Стефан, застанал триумфално насред леговището на враговете си. Усмивка се бе разпростряла на лицето му — радостната усмивка на мъж, който най-накрая се бе докопал до победата.
Стефан хвърли малкият, блестящ предмет във въздуха и промърмори няколко думи, както би направил някой земен магьосник.
Но това не бе магия на елементите. Това бе дааеманска магия.
Малкото кълбо извънземна магия изпука и запулсира за момент, увисвайки във въздуха над главата на Стефан, светейки като малка синя звезда. Нещо остро изпълни въздуха, прогаряйки носовете им, натежало с едновременно познатия и странен аромат на растителен живот. Самите молекули около тях изглежда пулсираха и се разрастваха, сякаш предметът изтегляше същината от всичко около себе си, разраствайки и изпълвайки се със сила.
И после експлодира.
Единственото, за което Тео можеше да мисли, бе да предпази Сарафина от каквото и да беше направило с въздуха това синьо яйце на смъртта.
Заряд от ярка синя магия профуча покрай главата му и избухна на пода до него. Не направи нещо, единствено се изпари върху мрамора насред дъжд от искри.
Наблизо една мълния улучи кестеняв земен магьосник, чието име Тео мислеше, че бе Брайън. Брайън ахна и се строполи на пода, сграбчвайки с шепи блузата пред центъра на гърдите си и свивайки се в ембрионална поза.
Поемайки си въздух с усилие и с разширени очи, Брайън се протегна към Тео.
— Магията ми, няма я. Изчезнала е.