Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Стефан върна вниманието си обратно на нея.
— Не ме карай да ти затворя устата. — Всяка дума бе като удар с камшик.
О, изглежда бе уцелила болно място.
Стефан хвърли поглед към Атрика.
— Връщай се във фоайето. Не ми трябваш тук. Мога да се справя с магьосница като нея с една ръка, вързана зад гърба.
Атрика се прехвърли, оставяйки ги сами.
Стефан пристъпи навън в коридора.
— Толкова много жени от Сборището ме оскърбиха, Сарафина. Мира уби баща ми. Изабел се опита да ме убие. И все пак от всички останали мисля, че ти бе обиди най-много. Само ти никога не си имала добра причина да ми се противопоставяш. Мира и Изабел имаха лични дългове за уреждане, но ти… ти си обикновена кучка.
Той направи още една крачка към нея. Стомахът на Сарафина се сви, но остана неподвижна.
— Ти ме отвлече, Стефан. Това е доста лично.
Сарафина призова нишка от огън и задържа в ръката си малка линия нагорещен до бяло пламък. Беше безполезно, но я караше да се чувства по-добре.
Стефан погледна към огъня.
— Научила си толкова много за толкова кратко време. Похабяваш се тук.
Тя насочи огъня към дланите си и зае позиция, готова да действа. Той я заобиколи със странно изражение на удоволствие върху лицето си.
Сарафина наклони глава настрани и се усмихна, трепкайки с мигли.
— Това значи ли, че ще ме вземеш обратно?
— Не, цвете мое, вече не ми принадлежиш.
Светът потъна в пълна тишина, а космите на врата й се изправиха. Кожата на Сарафина настръхна от внезапното усещане за нечие присъствие в коридора. Тя познаваше натиска на точно това същество във въздуха около нея, върху душата й. Притискайки, взимайки…
Беше Бей.
— Сега ще дойдеш с мен. — Гласът на Бей бе дълбок и равен. Звучеше доволен, щастлив. Сарафина предполагаше, че няма причина да не се чувства така. Очевидно лошите печелеха и Бей получаваше каквото иска. Това беше тя.
Тя бавно се обърна към него. Целите два метра от бъдещия баща на децата й изпълваха коридора зад нея. Огънят в дланите й изгасна.
Зад Бей, Сарафина вия как Тео завива зад ъгъла и замръзва. Погледите им се срещнаха и задържаха покрай дааемана, блокирал пътеката между тях.
— Сарафина. — Тео изръмжа името й, а след това и го извика, докато тичаше към нея. Силата се надигна като дъга от единия до другия.
Атрика бе на около три метра. Той изчезна и Сарафина хукна към Тео, краката й удряха като полудели килима в коридора. Тя знаеше какво се задава. Надигаше се в нея като усещането за Армагедон — горчив страх от неизбежното.
Бей се появи точно пред нея. Тя изкрещя ужасено. Той се протегна да я докосне и нея вече я нямаше, заличена по всеки възможен начин.
Нямаше я. Сарафина я нямаше.
Тео стоеше в средата на коридора, гледайки как се сбъдва най-лошият му кошмар. Бей бе изчезнал, появил се бе отново и после бе изчезнал със Сарафина. Тео бе твърде далеч, за да го предотврати.
Постоя за момент в леден, болезнен шок, после вдигна поглед от мястото, където бе изчезнала Сарафина, към ухиления вещер наблизо. Сарафина му се бе изплъзнала между пръстите, но имаше някой, върху когото да си изкара агресията.
Събирайки сила, той хукна към него, възнамерявайки да го направи на вещерска каша. Стефан изпрати стена от нагорещен до бяло огън. Тео контрира, извличайки земя направо през пода на Сборището, за да изгаси пламъците. Стените се разтресоха, а подът се понесе като вълна, която не препъна Тео нито за момент. Той отскочи от тлеещата земя и продължи.
От другата страна, Стефан бе изчезнал иззад ъгъла на коридора. Тео затрополи след него с натежал в ръката меч. Ярост и мъка се извиваха в него, но не можеше да ги остави да го превземат. Вместо това ги използва, трансформира ги в скорост и убийствено желание да накара Стефан да си плати.
Тео го хвана на стълбището, някъде близо до Оранжерията. Със заклинание Тео препъна Стефан, който се просна на стълбите. Вещерът се обърна и изстреля вълна от нагорещен до бяло огън към Тео, който едва успя да го избегне.
— Няма я. — Стефан изръмжа. — Бей я отведе на Юдай. Вече не може да си я върнеш.
— Тогава нямам какво да губя, вещер. — Тео се приближи до него. — Най-добре започвай да се молиш.
29
САРАФИНА ПРИТИСНА ДЛАНИ В ПОДА и повърна. Цялото й съзнание беше фокусирано върху този момент. Когато приключи, затвори очи, докато друга вълна от силно гадене премина през нея.