Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Борейки се с тълпата, която си пробиваше път до дъното на фоайето и коридорите, извеждащи от него, Тео си запроправя път към Стефан. Ако познаваше Сарафина, тя щеше да се насочи към източника на проблема, а не да бяга от него.
Тео стигна до Изабел, коленичила във водата с Мика наполовина в скута й, а мократа й коса бе прилепнала към лицето й. Тео коленичи до Мика.
— Ранен ли си?
— Магията му я няма — каза Изабел. — Напълно я няма.
— О, мамка му.
Вир-вода, Мика го погледна с празен поглед.
— Намери ми меч — изръмжа той. Яростта изкриви лицето му в напрегнато изражение. — Тео, намери ми меч! — повтори той, този път по-силно.
Тео никога не бе виждал такова жестоко изражение по лицето на учения. Свикнал бе да го вижда по-скоро в отражението на огледалото.
Точно сега Тео не можеше да откаже нищо на Мика. Щеше да му намери меч.
Тео хвърли поглед към коридора от другата страна на стълбището. Атрика препречваше изхода, но той можеше да се добере до стаята. С малко късмет там можеше да има оръжия.
— Веднага се връщам — каза Тео и стана, шляпайки през водата и заобикаляйки повалените магьосници по пътя си, внимавайки за блуждаещи заряди от синя демонска магия.
След като разби затворената врата, вътре намери само три меча и успя да ги пренесе през тълпата, без Атрика да забележат. Даде по един на Изабел и Мика. Мика прокара пръст по дръжката, изглеждайки също като щастливия зубър, когото Тео познаваше. Мика искаше да пролее кръв и Тео се надяваше да получи този шанс.
— Виждаш ли Сарафина някъде? — попита той Изабел. Всеки трябваше да надвиква врявата от битката, скръбта, виковете и течащата вода.
— Тук беше, Тео, но след това хукна сякаш дяволът я гонеше. — Тя посочи дъното на фоайето, към другия коридор.
Може би не дяволът, но Тео предполагаше, че е някой също толкова лош.
Тео се смеси обратно с тълпата в посоката, която му посочи Изабел. Трябваше да я намери.
Сарафина тръгна надолу по коридора. Поне тази част от Сборището бе суха. Всичката вода бе насочена към предната част на сградата.
Някои от магьосниците от Сборището също бяха успели да се проправят път и се бяха събрали, опитвайки се да измислят начин за ефективна атака срещу Стефан и нахлулите Атрика от противоположната страна.
Тя просто се опитваше да се измъкне от Бей.
Най-добрият й шанс бе да се махне от Сборището и да продължи да се движи. След като изгуби Тео във фоайето, тя знаеше, че сега е сама. Срещу Бей това правеше шансовете й почти нулеви.
На долния етаж на Сборището, тя зави зад ъгъла и се отправи към Оранжерията, покрай вратите на балната зала. Ако паметта не я лъжеше, в края на Оранжерията имаше изход към поляната отзад. След краткото си бягство от Бей по същия този коридор, тя запомни всяка част от сградата, така че никога повече да не бъде хваната в капан.
Ръката на Стефан покри устата й и я повлече ритайки към входа на балната зала. Боже, тя мразеше тази стая! Захапа ръката му, усети вкуса на кръв и той я пусна.
Как, по дяволите, копелето бе стигнало толкова бързо от фоайето до тази част на Сборището? Кръвта й се смрази, когато осъзна, че има само един начин.
Тук имаше и Атрика.
Сарафина се завъртя, призова силата си, но голям, чернокос, тъмнокож Атрика просто изгаси огъня, преди да го достигне.
— Винаги ли ще трябва някой друг да се бие вместо теб, Стефан? — Тя изцъка с език. — Толкова тъжно.
Той сви едното си рамо. Толкова френски маниер.
— Полезни са. Не пренебрегвам инструментите, които имам на разположение.
Сарафина прехвърли погледа си върху тъмнокожия Атрика.
— Значи си инструмент, а? — Устните на дааемана се извиха в тихо изръмжаване. — Мислех, че Атрика имат повече гордост.
Атрика премести вниманието си върху Стефан, а очите му светнаха в червено.
Стефан погледна несигурно към своя демон-на-каишка, изглежда чудейки се дали би му изменил.
Сарафина повдигна вежда.
— Притеснен ли си, Стефан? Би трябвало да си. Чудя се какво ли биха ти сторили Атрика, след като изгубиш каквото там преимущество имаш. Елиумът е, нали?