Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
О, Боже… не. Не и главата на Сборището.
— Томас! — Мика се хвърли към братовчед си, поваляйки го настрани от траекторията на заряда. Вместо това уцели Мика.
Мика се затъркаля по мраморния под на фоайето, държейки центъра на гърдите си, лицето му сгърчено от агония.
— Мика! — Томас го сграбчи за ризата и издърпа братовчед си към себе си по пода, а Изабел се отпусна от другата му страна.
Сарафина стигна до тях тъкмо навреме, за да види втренчените, безжизнени очи на Мика.
— О, Богове, няма я. Празен съм.
Сарафина вдигна поглед към Стефан, който стоеше с въртящата се, бълваща топка от светлина над главата си, гледайки сцената долу с усмивка на лице.
Челюстта й се стегна от прилива на ярост, тя се изправи и запрати по него голяма топка от нагорещен до бяло огън, само за да бъде блокирана от Атрика. Едно замахване на огромната дааеманска лапа и топката й се изпари във въздуха, сякаш никога не бе съществувала.
Стефан спря погледа си върху нея, с извити от презрение устни. Без Стефан дори да помръдне пръст, син изстрел се отправи към главата й. Сарафина се наведе, когато зарядът премина покрай нея, удари пода и рикошира в близката магьосница. Тя затвори очи за миг, раздирана от ридание, слушайки измъчените викове на магьосницата.
Изабел стоеше близо до Мика и бързо и силно изтегли доста магия. Вода изригна от тръбите надолу по коридора, отвсякъде където можеше да я призове.
Другите водни магьосници във фоайето реагираха бързо и също призоваха водата. Скоро Сарафина лежеше в цял инч от нея, после още един. Надигайки се бързо, всичката предназначена за Стефан вода образува вълна около него и бодигардовете му Атрика, които имаха проблеми с преодоляването й.
Дори още по-добре, контингентът от дааемански пазачи сега бе разсеян и зает.
Виждайки пролука, Клеър, Мира, Томас и Сарафина се впуснаха в атака. Те запратиха колкото можеха към борещите се и заети Атрика. Сарафина уцели един в главата с изблик на огън, който го запрати залитайки и ревейки назад.
Водата заля, измокряйки обувките на Стефан, и започна да се надига бързо. Вече достигаше прасците на Сарафина. Най-вероятно водните магьосници бяха спукали тръбите, които захранваха Оранжерията и басейна на Сборището. Можеше да подуши хлора под тежкия аромат на магията на елементите и дааеманската магия.
Томас запрати земно заклинание към Стефан, което накара ушите на Сарафина да зазвънят от силата му. Заклинанието мина покрай Атрика и удари Стефан право в гърдите, запращайки вещера назад по гръб във водата.
Сега, извън контрола на Стефан, топката се понесе към центъра на фоайето, близо до полилея. Продължи да излъчва дааеманска магия, но съдейки от ругатните, излизащи от устата на Стефан, вещерът бе изгубил напълно контрола си върху нея. Сега висеше като смъртоносна дааеманска диско топка близо до тавана. Със сигурност караше магьосниците да танцуват.
Нещо изръмжа от лявата й страна и Сарафина се обърна, за да види Бей, който разблъскваше магьосниците от пътя си, за да стигне до нея.
Добре, време беше да върви.
Тя се смеси с тълпата и се постара да изчезне. Последното, от което се нуждаеше, бе Бей са изскочи до нея насред тълпата и да я отведе. Той можеше да го направи с лекота. Единственият й шанс бе да стои възможно най-далеч от него и да не му позволява да я докосне.
Носейки се навътре-навън и напред-назад, през цялото време отбягвайки сини заряди, тя си проправи път към края на тълпата, където стояха още Атрика и вещери, опитвайки се да опазят изхода и да задържат всички магьосници в обхвата на дааеманската магия. Тук водата също се плискаше около прасците й. Можеше да усети течението и да се движи срещу него. Водните магьосници все още я отпращаха към Стефан.
Сарафина се вмъкна в стая встрани от коридора. Водата се понесе след нея навътре и трябваше да се пребори, за да затвори отново вратата. Намери се в склад, пълен с почистващи материали.
Насочвайки огъня, тя изстреля заряд към стената, разделяща тази стая от съседната. Това произведе нащърбена, опушена дупка, през която можеше да се промуши. С малко късмет можеше да заобиколи охраната.
Отчаяните времена изискваха отчаяни мерки.
Тео отново извика Сарафина. Къде, по дяволите, беше изчезнала тази жена? Той избегна един заряд, който се разби във водата в краката му, очевидно изчезвайки при контакта. Стефан бе изгубил контрола над дааеманската магия, но това значеше единствено, че топката стреля напосоки. Беше почти толкова лошо, колкото и Стефан да я насочва. Единственото положително нещо бе, че сега целеше и вещерите.