Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
— Тези три трупа — попита Амеротке, — и те ли са били мъртви от доста време?
— О, те бяха донесени тук веднага след съмване, но по моя преценка са били удушени доста по-рано.
— И? — попита Амеротке.
— Двамата мъже явно са преяли и препили здравата през последните си часове. Младата жена, както подобава на девственица…
— Какво? — прекъсна го Амеротке.
— О, да, да я пази Бог — изломоти пазителят на мъртвите, — младата жена не е познала мъж, нейната девственост бе непокътната. Във всеки случай, както подобава на девственица, тя беше пила съвсем малко вино. От нея действително се излъчваше доста изразена миризма на горчиви бадеми…
Амеротке се върна в Дома на гората късно следобеда. Беше се разделил с Пазителя на труповете и след това задълго се бе оттеглил в стаята си, за да развие тезата си и да построи доказателствата, така както правеше, преди да влезе в съда, за да раздава правосъдие. Настоя Асурал и пълният му ескорт да го съпроводят, а освен тях взе и една кохорта войници от полка, разположен около храма на Нубия. В Дома на гората слугите все още бяха в шок. Амеротке любезно се отърва от тях, после счупи печатите на Къщата на тишината, повдигна гредата и заедно с Асурал се вмъкна вътре, отиде в къта за хранене и подреди възглавниците по начин, който предварително си бе наумил. Едва бе свършил, и Сихера, все още омотана в плаща си, се появи. Амеротке посочи към мястото срещу себе си. Тя седна, все така спокойна и сдържана както винаги; само някое рядко потръпване и извиване на устата и непрекъснатото шаване на пръстите издаваха вълнението й.
— Господарю? — сложи тя ръка на гърдите си.
— Госпожо — усмихна се Амеротке, — когато дойдох тук тази сутрин и видях труповете, се почувствах много объркан. Нещо ме притесни. Не можех да разбера защо всъщност аритите са убили един тлъст домоуправител, девствената му щерка и отдавна преминал силата си стар войник. Защо? Питам пак.
— Те бяха близки на Имотеп, роднини.
— Но не аритите са го убили, Сихера, и вие го знаете. В действителност те са се заклели, че докато той прави това, което те искат, близките му и той самият ще бъдат в безопасност. Това също го знаете.
Очите на Сихера уловиха погледа на Амеротке и загадъчната й усмивка се завърна.
— Чуйте, ще ви разкажа една история — каза Амеротке, — която вие вече знаете, но си струва да се преразкаже. Имотеп е бил главен съгледвач в Шпионите на Собек, воин, който е водил кървава война срещу аритите в Нубия. Разгромил ги е в битка и е ограбил съкровищата от тяхната светая светих. Бил е дарен с благоволението и покровителството на фараона, получил е за жена млада тиванка, земи и много отличия и награди. Бил е истински войник, предан на своя фараон и на своите роднини, които е довел със себе си в Тива. Сред тях сте били и вие, Сихера, вдовица на бивш арит. Имотеп е бил ваш любовник, нали? Той ви е обичал истински, независимо че сте била омъжена. Двамата е трябвало да криете страстта си много внимателно. Може би връзката ви е прекъснала тогава, когато Имотеп се е оженил, но след като е останал вдовец, е бил свободен да се върне при вас, голямата любов на неговия живот.
И така, годините минавали в относително задоволство и сигурност. Но един ден в Нубия избухнал нов бунт и аритите се появили в Тива. Всичко това разклатило вашата хармония. Имотеп се променил с годините. Бил вече стар човек, бездетен, вкопчен в малкото, което му било останало — спомените и подвизите, и над всичко, вие самата. Освен това бил и набожен и благочестив. Като мнозина стари ветерани, които нямат истинско семейство, той завещал къщата си и имуществото си на храма на Нубия. Това причинило сериозно отчуждение на роднините му, макар те старателно да криели настроенията си. Имотеп вероятно е имал тайни планове за вас, но за Пармен — какво е щяло да се случи с него, с дъщеря му и с Рахмел след смъртта на господаря им? Защо, сигурно са се питали те, Имотеп не е бил по-щедър към тези, които са му служили през всичките тези години? Те са искали нещо повече от някакъв малък дял от завещанието — вероятно цялото имение, с всичко, намиращо се в него? Алчността и гневът, Сихера, разяждат душата, ограничават човека и унищожават всяка любов. Пармен е започнал да планира убийството на господаря си, но как? Защо не отрова? Нямам доказателства за това, но ще имам след някои щателни разследвания из града. Пармен започнал да изучава отровите и лекарствата. Нашият домоуправител убиец открил мощна отрова — екстракт от бадеми; жертвите получават същите симптоми като при удушаване. Какъв по-добър начин Имотеп да умре, особено при положение че аритите са се появили и върлуват из Тива? Разбира се, Пармен не е знаел нищо за тайната договорка на Имотеп с тази секта на убийци, нито пък за чувствата, съществуващи между вас и вашия господар. Той е бил като салуки по дирите на дивеча, а другите са му станали съучастници. Те са купили отровата, но са искали да бъдат сигурни в успеха си.