Пазачът на фара [bg]

– Говорете с колегите от Гьотеборг, те сигурно ще могат да ни помогнат с това – каза Мелберг. – Не е бил стока онзи Сверин. Ако е бил забъркан в далавери с такива хора, нищо чудно, че се е озовал в моргата с олово в главата.

– Засега не искам да си вадя такива заключения – каза Патрик. – Нямаме представа дали Матс е имал някаква връзка с тях и каква е била тя, а и до този момент нищо не сочи, че се е занимавал с нещо незаконно. Мислех си като начало да питаме във „Фристад“ дали знаят за тази банда и дали са влизали в контакт с тях. Също така ще направим както казва Бертил и ще говорим с колегите от Гьотеборг, за да видим какво знаят.

Паула размаха ръка.

– Да, Паула?

– Ами – започна тя колебливо. – Днес малко пришпорих нещата. Не пратих пликчето с кокаина на СКЛ, ами го занесох на Турбьорн Рюд. Сами знаете колко дълго отнема да излязат резултатите, когато пратиш нещо в лабораторията и то попадне на дъното на купчината...

– Да, знаем. Продължавай – каза Патрик.

– Поговорих малко с Турбьорн и може да се каже, че го помолих за услуга – каза Паула и се размърда нервно, тъй като не бе сигурна как ще се приеме инициативата й. – Просто го помолих да направи бързо сравнение между отпечатъците по пликчето и тези на Матс.

Тя си пое дълбоко дъх.

– Продължавай – повтори Патрик.

– Имаше съвпадение. Отпечатъците на Матс бяха върху пликчето.

– Знаех си – възкликна Мелберг и направи триумфален жест във въздуха. – Наркотици и общуване с престъпни групировки. Знаех си, че не му е чиста работата.

– Продължавам да смятам, че не трябва да избързваме – каза Патрик, но вече не звучеше толкова уверено.

Мислите кръжаха в главата му и той се опитваше да ги подреди. До известна степен беше принуден да се съгласи с Мелберг, но в същото време му се искаше да възрази бурно срещу описанието му на Матс Сверин. Не си бе изградил такава представа за Матс от разговорите с Ани и с родителите и колегите му. Макар и през цялото време да бе имал чувството, че нещо не съвпада, Патрик не можеше да се съгласи с този нов профил.

– Турбьорн абсолютно сигурен ли беше?

– Да, напълно. Естествено, ще пратим уликата в лабораторията, за да се потвърди всичко официално. Но Турбьорн гарантира, че Матс Сверин е държал тази торбичка в ръцете си.

– Това променя малко нещата. Не е зле да разпитаме известните ни наркозависими и да видим дали имат нещо общо с Матс. Но трябва да кажа, че това не ми се струва съвсем...

Патрик поклати глава.

– Глупости – изсумтя Мелберг. – Напълно съм убеден, че ако се разровим в тая работа, скоро ще открием извършителя. Старомодно убийство, свързано с наркотици. Разрешаването му не би трябвало да е особено голямо предизвикателство. Вероятно е дължал пари.

– Мм... – каза Патрик. – Но защо е изхвърлил пликчето пред блока си? Или някой друг го е направил? Това трябва да се провери. Мартин, Паула, можете ли утре да поговорите с обичайните заподозрени?