![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Не – каза Ана и поклати глава. – Помня, че беше важно да има погребение, изпитвах такава нужда. Но не помня нищо от самата церемония.
– Беше хубаво – каза Ерика и се изправи, за да напълни чашите им.
– Дан каза, че идеята да се редувате да лежите до мен е била твоя.
– Не е точно така.
Ерика седна обратно и разказа за Вивиан.
– Поздрави я и й благодари от мое име. Вярвам, че иначе още щях да лежа в мрака, а може би дори щях да съм потънала по-навътре. Толкова надълбоко, че да не мога да се върна.
– Ще й предам.
На вратата се позвъни. Ерика се облегна назад и източи врат, за да погледне към антрето.
– Сигурно е Кристина с близнаците.
Дан отвори вратата и Ерика видя именно свекърва си. Изправи се, за да й помогне с близнаците и установи, че и двамата й синове са будни.
– Държаха се като малки ангели – каза Кристина и надникна въпросително към кухнята.
– Искаш ли да влезеш? – попита Дан, но тя поклати глава.
– Не, мисля да се прибирам у дома. Сега е най-добре да останете сами.
– Благодаря – каза Ерика и я прегърна.
Наистина бе заобичала свекърва си, но знаеше, че Кристина рядко проявява такава съобразителност.
– Няма нищо. Радвам се да помогна, знаеш го.
Щом Кристина потегли, Ерика хвана по един кош във всяка ръка и отнесе близнаците в кухнята.
– Това е леля Ана – каза тя и внимателно остави момчетата на земята до стола на Ана. – А това са Ноел и Антон.
– Няма съмнение кой е таткото.
Ана седна на пода до тях и Ерика последва примера й.
– Да, доста хора казват, че приличат на Патрик. Но на нас самите ни е трудно да преценим.
– Красиви са – каза Ана.
Гласът й трепереше и Ерика веднага се притесни дали е постъпила добре, като уреди Ана да види момчетата. Може би беше твърде рано, може би трябваше да откаже.
– Няма страшно – каза Ана, сякаш чула мислите й. – Може ли да ги подържа?
– Естествено, че може – отговори Ерика.
Не видя Дан, но усети присъствието му зад себе си. Той сигурно затаяваше дъх не по-рядко от нея, също толкова несигурен кое е правилно и кое не.
– Тогава нека започнем с малката Ерика – каза Ана с усмивка и вдигна Ноел. – И ти ли си упорит като майка си, а? Ако е така, няма да й е лесно с теб в бъдеще.
Тя го притисна към себе си и зарови нос между носа и брадичката му. После остави Ноел, вдигна Антон и повтори същата процедура с него, след което го залюля в прегръдките си.
– Прекрасни са, Ерика – каза Ана и погледна сестра си над плешивата глава на Антон. – Просто са прекрасни.
– Благодаря – каза Ерика. – Благодаря.
– Научихте ли още нещо? – нетърпеливо попита Патрик още щом се появи заедно с Мартин в чакалнята на болницата.
– Не, казахме ти почти всичко по телефона. – отвърна Паула. – Момчетата са намерили пликче с бял прах в кошче за боклук при блоковете, които гледат към фабриката на „Тетра Пак“.
– Окей. Кокаинът къде е? – попита Патрик и седна.
– Там вътре е – каза Паула и посочи кафяв хартиен плик, оставен на масата. – И преди да попиташ: да, внимавахме с пликчето. Но за съжаление, е минал през доста хора, преди да стигне до нас. Деца, учители, болничен персонал.
– Ще трябва да се анализира подробно. Погрижете се да бъде изпратен на СКЛ. Ще вземем отпечатъци от всички, които са го докосвали. Като начало поискайте разрешение от родителите да вземем отпечатъци от децата.
– Добре.
Йоста кимна.
– Как са момчетата? – попита Мартин.
– Според лекарите са извадили адски късмет. Можело е да свърши много по-зле, но за щастие, не са приели голямо количество. Само са го опитали внимателно. В противен случай нямаше да седим тук, а долу в моргата.
Настъпи дълго мълчание. Мисълта беше ужасяваща. Накрая Патрик погледна към хартиения плик.
– Трябва да сравним и отпечатъците на Матс Сверин с тези от пликчето.
– Мислите ли, че убийството е свързано с наркотици? – попита Паула и сбърчи чело, после се облегна назад в неудобния диван, но не успя да се намести и отново се наведе напред. – Попаднахте ли на някаква следа в Гьотеборг, която да сочи такова нещо?
– Не, не бих казал. Имаме нова информация, върху която да работим, но мисля да я обсъдим на събрание в управлението – каза Патрик и се изправи. – С Мартин ще отидем до Фелбака, за да опитаме да се свържем с някои от учителите. Паула, ще се заемеш ли с кокаина? Кажи им, че е спешно.
Тя се усмихна.
– То се подразбира, щом поръчението идва от теб.
Откакто Ерика и Патрик я бяха посетили, Ани чувстваше известно притеснение. Може би трябваше да повика лекар? Сам все още не бе продумал. Но в същото време инстинктите й казваха, че е права. Той имаше нужда единствено от време. Време да излекува душата си, докато лекарят щеше да прегледа единствено тялото му.