Пазачът на фара [bg]

– Да, ще поговорим. Не сме дошли да те арестуваме.

Гласът на Паула беше спокоен.

– Да, добре, влизайте – склони най-накрая Роле и отвори вратата.

Мартин зяпаше немската овчарка, която Роле държеше за нашийника.

– Здравей, кученце.

Паула клекна и започна да чеше овчарката зад ухото. Тя веднага престана да лае и охотно се остави да я галят.

– Добро момиче. Така е хубаво, харесва ти, нали?

Продължи да чеше големите уши, а кучето, изглежда, изпитваше абсолютно блаженство.

– Ники е послушна – каза Роле и пусна нашийника й.

– Влизай, Мартин.

Паула махна на колегата си, подканяйки го да се приближи. Мартин все още не беше напълно убеден, но все пак прекрачи прага и застана до Паула и Ники.

– Остави я да те поздрави. Страшно е мила.

Мартин се подчини колебливо. Започна да чеше голямата немска овчарка и бе възнаграден с облизване по ръката.

– Виждаш ли, харесва те – засмя се Паула.

– Мм – смотолеви Мартин и малко се засрами.

Отблизо кучето наистина не изглеждаше толкова опасно.

– Сега трябва да поговорим малко със стопанина ти – каза Паула и се изправи, а Ники наклони глава умолително, преди да се втурне в стаята.

– Харесва ми обзавеждането – каза Паула, оглеждайки се наоколо.

Роле живееше в малък едностаен апартамент под наем и си личеше, че комфортът не е сред приоритетите му. Мебелировката се състоеше от малко дървено легло със спално бельо от различни комплекти, голям стар телевизор по средата на стаята, опърпан кафяв диван и паянтова масичка. Всичко изглеждаше като че ли е извадено от контейнер за боклук, както вероятно си беше.

– Да седнем в кухнята – каза Роле и тръгна пред тях.

Мартин знаеше, че според регистъра мъжът е на трийсет и една, но Роле изглеждаше поне десет години по-възрастен. Беше висок, но леко прегърбен, с мазна коса, която се спускаше до яката на избелялата му карирана риза. Дънките му бяха покрити със засъхнали петна и прокъсани на няколко места, в резултат не на залитане по модата, ами на дълго носене.

– Нямам с какво да ви почерпя – каза Роле саркастично и щракна с пръсти на Ники, която се приближи и легна до него.

– Не е нужно – каза Паула.

Съдейки по количеството мръсни съдове в мивката и върху кухненския плот, вероятно в апартамента нямаше да се намерят чисти чаши дори и да им бе предложил кафе.

– Какво искате?

Роле изпусна тежка въздишка и започна съсредоточено да гризе нокътя на десния си палец. Някои от останалите нокти бяха така наръфани, че върховете на пръстите му бяха съвсем разранени.

– Какво знаеш за мъжа от съседния вход? – попита Паула, без да отделя поглед от него.

– Кой мъж?

– Ти как мислиш? – каза Мартин и се усети, че се опитва да примами Ники да дойде да легне до него.