Пазачът на фара [bg]

Понастоящем беше улегнал семеен мъж, но преди бе водил активен любовен живот, като обектите на вниманието му се сменяха всяка седмица и понякога хората все още се шегуваха с него заради това. Но откакто се появи Пия, Мартин обърна гръб на този живот и никога не бе съжалявал за решението си.

Сега неохотно се замисли за старите времена.

– Това не е чак толкова странно, нали? Понякога мъжете искат да избегнат приказките на сутринта, след като са си получили своето.

Всички го погледнаха развеселено и той сви рамене.

– Какво сега. Момчетата са си момчета – каза той и така се изчерви, че луничките му светнаха в яркочервено.

Патрик не можа да не се усмихне леко, но лицето му бързо придоби сериозно изражение.

– Независимо от причината, сега поне знаем, че се е прибрал в петък срещу събота. Така че остава въпросът къде се е дянала лодката му? Все пак трябва да се е върнал с нея.

– Погледнахте ли в Блокет?

Йоста се протегна и си взе сладка, която топна в кафето си.

– Вчера прегледах няколко сайта за обяви, но засега няма нищо – каза Патрик. – Докладвали сме за лодката, а освен това говорих с бреговата охрана и те също ще се оглеждат за нея.

– Твърде странно съвпадение е лодката да изчезне тъкмо сега.

– Така е. А проверихме ли колата му? – попита Паула, като се поизправи в стола си и погледна Патрик.

Той кимна.

– Турбьорн и екипът му претърсиха колата. Била е паркирана пред входа на Матс. Не са открили нищо в нея.

– Аха – каза Паула и отново се облегна назад. За миг си бе помислила, че може да са пропуснали нещо, но очевидно Патрик държеше нещата под контрол.

– Какво научихте в Гьотеборг? – попита Мелберг и подаде сладка на Ернст.

Патрик и Мартин се спогледаха.

– Ами пътуването се оказа доста плодотворно. Мартин, ще разкажеш ли за срещата в офиса на социалните?

Решението му да остави младия си колега да води веднага даде резултат. Мартин се зарадва на оказаното му доверие и бързо и ясно предаде информацията за сътрудничеството на социалните с кризисните центрове, която получиха от Свен Баркман. След въпросителен поглед към Патрик разказа и за посещението им в офиса на „Фристад“.

– Засега не знаем дали е съществувала някаква заплаха за Матс заради работата му в организацията. Шефът на Фристад твърди, че не знае за нищо такова, но ни остави да прегледаме документацията за случаите от последната година, през която Сверин е работил там. Говорим за около двайсет жени.

Патрик кимна утвърдително и Мартин продължи:

– Без допълнителна информация е невъзможно да знаем дали някои от случаите представляват достатъчно голям интерес, за да се разровим в тях. Водихме си бележки и записахме имената на жените, с които е общувал Матс, така че трябва да продължим да работим в тази посока. Но ако знаете колко е депресиращо да четеш ония папки. Много от жените са живели в същински ад, какъвто дори не можем да си представим... Трудно е да се опише.