![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Знаеш ли, изглежда, че много хора са потвърдили за празненството по откриването в събота. Всички гьотеборгски звезди ще дойдат. Истински звезди, не второразредни като онзи Мартин от Експедиция „Робинзон“. Освен това уредих участието на „Арвингарна“26.
26 Шведска поп група. Името означава буквално „наследниците“. – Б. пр.
Вивиан сбърчи вежди.
– Мислех, че вече имаме изпълнител?
– Могат да подгряват или нещо такова. Все пак не можем да откажем на „Арвингарна“, нали разбираш? Колко публика ще привлекат само!
Ерлинг започваше да забравя мрачното си настроение. Проектът „Бадис“ често имаше такъв ефект върху него.
– Но няма да получим парите преди следващата сряда. Наясно си, надявам се?
Вивиан вдигна поглед от чинията си. Като че ли започваше да омеква. Доволен, Ерлинг продължи по установения курс.
– Няма страшно. Общината ще ни покрие дотогава, а и повечето доставчици се съгласиха да изчакат с плащането, тъй като ние гарантираме за парите. Така че няма защо да се притесняваш.
– Радвам се да го чуя. Но Андерш отговаря за тези неща, така че се надявам да си го информирал.
По устните й даже пробяга лека усмивка и в корема на Ерлинг запърхаха пеперуди. След гафа на обед, в главата му бе започнал да се оформя план. Не разбираше как не се е сетил по-рано. Но за щастие, беше човек на действието и знаеше как да се справя без твърде много приготовления.
– Миличка – каза той.
– Мм – каза Вивиан и лапна още една хапка от яхнията с куорн27, която беше сготвила.
27 Марка заместители на месо. – Б. пр.
– Има нещо, което искам да те питам...
Вивиан спря да дъвче и вдигна бавно поглед към него. За миг на Ерлинг му се стори, че долавя страх в очите й, но впечатлението бързо изчезна и той предположи, че си е въобразил. Сигурно беше просто от нерви.
С усилие застана на колене до стола й и извади малка кутийка от вътрешния джоб на сакото си. На капака пишеше „Злато и часовници Нордхолм“ и не беше нужно кой знае какво въображение, за да се досети човек какво се крие вътре.
Ерлинг прочисти гърло. Това беше велик миг. Хвана ръката на Вивиан и с тържествен глас каза:
– Бих желал да попитам дали би се съгласила да ми окажеш честта да ми дадеш ръката си.
В мислите му това бе звучало стилно, но сега се получи нелепо. Пробва отново:
– Ами, такова, мислех си да вземем да се оженим.
Не се получи много по-добре и докато чакаше отговора й, Ерлинг усети как сърцето бие в гърдите му. Всъщност не се съмняваше какво ще каже тя, но все пак човек никога не знае. Понякога жените са толкова своенравни.
Вивиан мълча малко по-дълго от очакваното и Ерлинг усети, че го заболяват колената. Кутийката трепереше в ръката му, гърбът също започваше да го стяга неприятно.
Накрая тя си пое дълбоко въздух.
– Да, естествено, че ще се оженим, Ерлинг.
Облекчен, той извади пръстена от кутийката и го сложи на пръста й. Не беше скъп, но Вивиан не беше материалистка, така че какъв смисъл имаше да харчи много пари за пръстен? А и го взе на добра цена, мислеше си той доволно. Освен това разчиташе тази вечер пръстенът да му се отплати. Беше изминало притеснително дълго време от последния път, но сега щяха да празнуват.
Изправи се с пукащ гръб и седна на стола. После вдигна триумфално чашата с вино към Вивиан, която отговори на наздравицата. За секунда му се стори, че в очите й отново се появи онзи странен поглед, но прогони тези мисли и отпи от виното. Тази вечер нямаше намерение да заспива.
– Събрахме ли се всички? – каза Патрик.
Въпросът беше реторичен. Патрик просто искаше да привлече вниманието на колегите си – персоналът на управлението не бе толкова многоброен, че да не може да види дали някой отсъства.
– Да, всички са тук – отговори Аника.
– Тогава да започваме, имаме какво да обсъдим.
Патрик придърпа триножника с голямата дъска, върху която записваха по-важното от брифингите.
– Най-напред: момчетата продължават да се чувстват добре и като че ли не са получили никакви увреждания.
– Слава богу – каза Аника облекчено.
– Мислех си да изчакаме малко с намерения кокаин и първо да прегледаме останалите събития от деня. Какво става със съдържанието на чантата?
– Засега не знаем нищо конкретно – отговори Паула бързо. – Но се надяваме, че скоро ще научим повече.
– В чантата имаше много финансови документи – поясни Йоста, поглеждайки към Паула. – Не разбираме от тези неща, затова ги оставихме на Ленарт, мъжа на Аника. Той ще ги прегледа, преди евентуално да ги пратим на друг отдел.