Пазачът на фара [bg]

Нито една от книгите ми нямаше да бъде написана, ако не бяха хората, които ми помагат да гледам децата, затова, както винаги, искам да благодаря на майка си Гунел Лекберг и на бившия си съпруг и настоящ добър приятел Мике Ериксон, които винаги са готови да се отзоват. Мона Ериксон, бабата на децата и моята бивша свекърва, също допринася за процеса на писане със своите кюфтета, които за щастие продължава да праща.

Благодаря също на Ема и Сунит Меротра за това, че ни дадоха да ползваме прекрасната им къща за една седмица през зимата. Там написах много страници от „Пазачът на фара“, докато снегът отвън отразяваше слънчевите лъчи, а огънят искреше в камината. Благодаря и на моите свекър и свекърва, Ян Мелин и Агнет фон Бар. Съобразителността и подкрепата ви по време на написването на тази книга означават много за мен.

Както винаги, полицаите от Танумсхеде са източник на вдъхновение и мои разпалени поддръжници. Същото може да се каже и за жителите на Фелбака, които продължават да се радват, че пръскам трупове из малкото градче.

Кристина Салиба и Хана Юнасон Дроц от Уебър Шандуик допринесоха с нови идеи и подходи, което доведе до стимулираща съвместна работа. Те също така ми помогнаха да се съсредоточа върху най-важното за мен: писането.

Проучванията и проверката на фактите са безкрайно важна част от работата по една книга и много хора ми помогнаха в тази задача. Искам да отправя сърдечни благодарности към всички тях, особено към Андерш Туреви, Карл-Алан Нордблум, Кристине Фредриксен, Ана Джефърдс и Мария Фарм. Никлас Бърнстоун пък свърши важна работа, като обиколи островите от архипелага, за да заснеме перфектната снимка за корицата.