Пазачът на фара [bg]

Почука предпазливо на вратата.

– Влез.

Турбьорн Рюд вдигна поглед към нея.

– Здравей. Аз съм Паула Моралес от полицията в Танум. Срещали сме се няколко пъти.

Тя изведнъж се смути. Знаеше какви са процедурите, а това, което се канеше да направи сега, означаваше да пренебрегне правилата. Не беше свикнала да действа така. Правилата бяха, за да се спазват, но понякога бе необходима известна гъвкавост и това като че ли бе един от тези случаи.

– Да, спомням си – каза Турбьорн и я подкани с жест да седне. – Как върви разследването? Говорихте ли вече с Педерсен?

– Не, докладът му ще е готов в сряда. Иначе нямаме много следи и не отбелязваме такъв напредък, на какъвто се надявахме...

Тя замълча, пое си дъх и обмисли как да зададе въпроса си.

– Но днес се случи нещо, което може би е свързано с убийството – каза тя накрая и остави хартиения плик на бюрото.

– Какво е това? – попита Турбьорн и протегна ръка към плика.

– Кокаин – отвърна Паула.

– Къде го намерихте?

Паула преразказа набързо случилото се през деня и думите на момчетата.

– Хората обикновено не стоварват пликове кокаин върху бюрото ми – каза Турбьорн и погледна Паула.

– Така е, знам – каза тя и усети как се изчервява. – Но знаеш как е, ако го пратим в СКЛ, ще чакаме резултатите цяла вечност. А интуицията ми казва, че това е важно, затова си помислих, че този път можем да сме малко по-гъвкави. Искам само да ми помогнеш да установя едно нещо, после ще уредя всички формалности. Естествено, поемам пълна отговорност.

Турбьорн дълго мълча.

– Какво искаш да направя? – попита после, но все още не изглеждаше напълно убеден.

Паула му каза каква е идеята й и Турбьорн бавно кимна.

– Този път ще направим изключение. Но, както каза, ако нещо се случи, ти поемаш отговорността. Трябва да се погрижиш всичко да изглежда коректно.

– Обещавам – каза Паула и почувства как тялото й тръпне в очакване.

Имаше право, знаеше, че е така. Оставаше само да го потвърдят.

– Добре, ела с мен – каза Турбьорн и се изправи.

Паула бързо го последва. Щеше да му дължи голяма услуга, когато всичко приключи.