Пазачът на фара [bg]

Той спря, пое си дълбоко дъх и приглади косата си. След това влезе в стаята.

– Всички ли са тук? – попита с широка усмивка на лицето и в отговор получи утвърдителен шепот. – Добре, тогава да започваме. Както ви казах вчера, разследването на убийството на Матс Сверин пое в нова посока.

Мелберг направи пауза, но изглежда, засега никой нямаше въпроси.

– Журналистите от местната преса сигурно вече са чули, че вчера се случи инцидент. Четири малки момчета са били откарани в спешното отделение.

Неколцина от журналистите кимнаха.

– Момчетата са намерили пликче, пълно с бял прах. Помислили са си, че е нещо сладко, и са го опитали. Но тъй като се е оказало кокаин, на момчетата им станало лошо и били откарани с линейка до болницата.

Той направи нова пауза и се протегна. Беше в свои води. Обичаше пресконференции. Репортерът от „Бохусленинген“ вдигна ръка и Мелберг му кимна авторитетно.

– Момчетата къде са намерили пликчето?

– Във Фелбака, в кошче за боклук до блоковете при „Тетра Пак“.

– Колко сериозни са последствията за здравето им?

Въпросът беше зададен от журналист от един от вечерните вестници, който не си направи труда да изчака реда си.

– Лекарите казват, че ще се възстановят напълно. За щастие, не са погълнали много от субстанцията.

– Мислите ли, че някой от вече познатите наркомани е изхвърлил пликчето? Или случката е свързана с убийството? Спомена нещо такова в началото – намеси се репортерът от „Стрьомстадс Тиднинг“.

Мелберг се наслаждаваше на нарастващото напрежение. Журналистите усещаха, че ще им съобщи нещо важно, и той смяташе да се възползва максимално от момента. След кратко мълчание каза: