Колекционерът на татуировки [bg]

След като приключиха разговора, Райм каза:

— Значи вероятно има някаква връзка с извършителя. Хайде да проверим къде може да се купи и как се добива. Рон?

След кратка справка се оказа точно това, което Райм подозираше: в района имаше десетки фирми за химически материали. Освен това убиецът вероятно бе купил малко количество, за което можеше да плати в брой. Дори можеше да е откраднал едно-две шишета. Пак бяха в задънена улица.

Райм се приближи с количката до работния плот, вгледа се в имплантите и се замисли за значението на числата.

17ти

— Имаме „втория“, „четирийсет“ и „седемнайсети“. Какво, по дяволите, иска да ни каже? — Той поклати глава. — Все още ми се струва, че се опитва да ни изпрати някъде. Но къде?

— Този път няма рамка от лъкатушещи линии — отбеляза Сакс.

Ти-Ти Гордън обаче изтъкна:

— Онова беше скарификация. Ако е смятал да остави и този път такава рамка, можеше да я направи със същия скалпел, който щеше да използва за поставяне на имплантите. Би могъл да го направи по-късно. Доколкото разбрах, вие сте го прекъснали, преди да стигне твърде далеч.

— По-скоро избяга, преди да стигне твърде далеч — измърмори Сакс.

Пуласки добави:

— Този път не е членувано, както при „втория“.

— Може би такъв е точният цитат, каквото и да е това, което смята да напише.

— За поставяне на импланти е необходимо и повече време — отбеляза Гордън.

— Полезна забележка. Логично е да иска да свърши бързо. — Райм кимна към татуировчика. — Добавянето на още букви, за да се членува, би го забавило твърде много.

Всички впериха очи в числата.

Какво, по дяволите, бе посланието на убиеца? Какво искаше да каже на разследващите, на града, на света?

Ако моделът му на подражание бе Колекционера на кости, както изглеждаше, това послание най-вероятно бе свързано с отмъщение. Но за какво? Какво общо с несправедливостта, за която искаше да си отмъсти, имаха „втория“, „четирийсет“ и „17ти“?

Това, че можеха да нарекат Извършител 5–11 „Колекционера на кожи“, не беше достатъчно за Райм. Той имаше предчувствие, че целта на убиеца не е толкова проста, колкото само да имитира убиеца психопат, безчинствал по нюйоркските улици преди едно десетилетие.

Ти-Ти Гордън прекъсна мълчанието:

— Трябвам ли ви още?

— Не — отговори Райм. — Благодаря за помощта. Оценявам го.

Амелия Сакс вдигна вежди. Любезността не беше сред качествата на Линкълн Райм. Но компанията на младежа със сложно оформена брада и отлично познаване на литературния език му беше приятна.

Гордън облече сакото си. Райм отново си помисли, че дрехата е твърде тънка за такъв гаден, сив ден.

— Успех — каза Гордън. Спря пред Райм и го изгледа от глава до пети. — Ей, ти май си един от нас, пич.