Третият близнак [bg]

— Докато картоните съществуват, те са заплаха за нас. Трябва да се унищожат.

— А какво ще кажем на персонала?

— По дяволите, откъде да знам, Престън! Измисли нещо, за бога. Нова политика за документиране. Ти почни да ги нарязваш още от сутринта, а какво ще им кажеш изобщо не ме интересува.

— Май си прав. Добре, веднага ще позвъня на Дик. Ще се обадиш ли на Джим да го поставиш в течение?

— Разбира се.

— Довиждане.

Берингтън набра домашния телефон на Джим. Съпругата му, тъпичка и кротка жена, веднага го повика на телефона.

— Вече съм си легнал. Бери, какво, по дяволите, има пак?

Отношенията между тримата с всеки изминал час ставаха все по-напрегнати.

Берингтън разказа на Джим какво му бе казал Престън и за мерките, които бяха взети.

— Добро решение — съгласи се Джим. — Но не е достатъчно. Има и други начини, по които тази Ферами може да се добере до нас.

За миг Берингтън изпита раздразнение. За Джим никога нищо не е било достатъчно. Каквото и да се предложеше, той винаги настояваше за по-строги мерки, за по-крайни действия. Берингтън потисна надигналия се язвителен отговор, защото този път Джим имаше право. Джийни се бе оказала истинска хрътка, неотклонно следваща дирята. Едно малко объркване изобщо нямаше да я накара да се предаде.

— Съгласен съм — каза той на Джим. — Освен това, както чух сутринта, Стивън Логън е на свобода, така че тя не е съвсем сама. Трябва да я откажем веднъж завинаги.

— Да я подплашим!

— Джим, за бога…

— Знам, че получаваш тик от такива думи. Бери, но трябва да се направи.

— Забрави! Имам по-добра идея, Джим, и ако спреш за минутка, ще я чуеш.

— Добре, слушам те.

— Ще я уволня.

Джим помисли малко.

— Не знам дали това ще свърши работа.

— Разбира се. Слушай сега. Тя си мисли, че се е сблъскала с някаква биологическа аномалия. Това е такова нещо, което може да изгради кариерата на всеки млад учен. Изобщо няма представа какво има отдолу — просто си мисли, че университета го е страх от лоша реклама. Ако изгуби работата си, ще загуби и средствата, с които да продължи проучването, и няма да има мотив да се занимава повече с него. Освен това ще бъде твърде заета да си търси нова работа. Случайно знам, че има нужда от пари.

— Може и да си прав.

Берингтън усети как у него се промъква подозрение. Нещо много лесно се съгласи Джим.

— Не се каниш да вършиш нещо на своя глава, нали, Джим?

Джим избегна прекия отговор.

— Можеш ли да го направиш? Да я уволниш?

— Разбира се.

— Във вторник нали ми разправяше, че това е университет, а не шибана казарма?

— Вярно е, не можеш да крещиш на хората и те да изпълняват заповедите ти на бегом. Но прекарах последните четиридесет години, движейки се из академичния свят, и знам как работи машината. Когато това наистина стане необходимо, мога да се отърва от един асистент — преподавател, без дори да си мръдна пръста.