Диамантен меч, дървен меч [bg]

За писмото мигновено щяха да научат и Сежес, и останалите от шайката й.

„Нека. Готов съм за това. Пък и Хеон сам бе споменал нещо за някакъв заговор..."

Императорът уморено се намръщи.

„Но той говори глупости. Въпреки че е един от водачите на Сивото братство. Аз знам, че всичко е дело на маговете. Навярно и двете покушения са тяхна идея - ясно с каква цел. Ала за какво са им потрябвали цели два легиона? Не са най-добрите части от армията - най-добрите ги пратиха отвъд морето. Но не са и отрепки като градското опълчение, напротив - петнайсет хиляди добри меча. Против кого се е наканила да воюва Дъгата? Кой ли още се връзва на лъжите за тайни елфически чети и бунтовнически гнезда на Дану?

Елфите са се превърнали в сенки на самите себе си, а робите Дану, които все още се разпродават по тържищата, са последните издънки на тази горда и опасна раса. Ловците на жива, говореща стока отдавна зарязаха старите си територии и се обърнаха към богатите източни земи. Някои почнаха да дебнат джуджета - дребосъците поне са безчет...

Загадка в загадката. Небесната дъга изобщо не е способна да казва истината. А даже ако се случи - в устата им всяка правда се изкривява." Бележката до Бащата, разбира се, не съдържаше скрито послание. Седмоцветието щеше да я спипа, но нищо нямаше да научи, с каквито и заклинания да я обработваше. А смисълът бе прост - Императорът искаше незабавна среща. Но тя нямаше да им разкрие нищо повече от това, че Императорът пише на един от главатарите на Братството тъкмо онова, което е написал. Маговете щяха да преценят това като дребно заяждане с тях, като опит да проведе самостоятелно разследване, да им натрие носа...

„С една дума - ще го вземат за сприхава постъпка на глупаво дете. Нека си мислят така. Схватката с Дъгата се оказва много по-възбуждаща от битките с безмозъчни твари в катакомбите. Против лакомите за плът червеи е достатъчно да владея както трябва меча - ситуацията е същата като на арената, даже когато противникът е двулично изчадие. Ала против ордените мечът е самият ум. И нито виното, нито жените са в състояние да доставят толкова наслада. Макар че...аз съм владетел, не комарджия, който се опиянява от хазарта на играта. Не се и чувствам като играч. Де да се възприемах като такъв... Кой знае, може пък да е по-леко. Не. Аз, Императорът, съм човек, залостен в една клетка с хищник. И против гладните зъби и нокти разполагам единствено с ръцете и ума си. Не е зле. Няма по-хитро, по-кръвожадно и по-безпощадно от кой да е звяр същество от човека. Заради това хората са оцелявали. И са надвили изтънчените елфи, строгите Дану, неразбираемите горделивци Волни, упоритите джуджета...

Но и маговете са хора."

Владетелят сдържано разкърши рамене.