Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Знам това, командоре мой - с известна досада отвърна Илмет.

- Знам, че знаеш. Но държа да те предупредя. Твърде ценен си за ордена, моето момче. Нямаш право излишно да рискуваш. Повторението затвърждава наученото. И така... Колко хора ще ти трябват?

- Двайсет души.

- Не по-малко. Съгласен съм. По-многочисленият отряд е тромав за такива деликатни операции, а само с десетина помощници увеличаваш вероятността за възникване на проблеми... Илмет, искам да те помоля за нещо.

- Ще съм щастлив да ви услужа, командоре мой.

- Воинът и джуджето не ме интересуват. Но девойката е... любопитно явление. Постарай се да ми я доставиш жива. Жива и непокътната.

- Девствена?

- Имах предвид без сериозни рани... Е, ако си е опазила лозето, добре би било така да си остане... Знаеш ли защо ми трябва това момиче? Тя забаламоса Ондуласт, а той изобщо не е некадърник. Разбираш ли?

- Да, командоре мой.

- Чудесно. А когато се върнеш, тогава ще се захванем със същинската работа... Илмет, ти си най-добрият от второто ниво магове в ордена...

- Ласкаете ме...

- Стига скромност, моето момче. Това, което ще ти кажа, не е повод за голяма гордост. Честта да участваш в тези събития се дължи на това, че на всички останали опитни магове ни предстои да отворим канал за преход чак до Мелиин. Разбира се, отчитат се и личните ти качества, но... Просто не се самозабравяй. Аз много държа кариерата ти да е безупречна. Прави си добре сметката, защото някой ден...

Фесис отново бе длъжен да заподозре нещо нередно в прекалено откровения разговор по стълбището.

„Нима маговете са толкова убедени в непристъпността на кулите си?

Дори да е така, въпрос на принципи е да не се дрънкат важни неща, където им падне. Умните хора не обсъждат тайните си навсякъде. Орден Арк е един от най-могъщите в Седмоцветието. Нали власт се постига чрез разум?"

- Заповядай, синко - дочу се отгоре. - Влизай, влизай, никой не ни вижда, позволи ми да те поглезя като собствен син...

- И все пак, Илмет... - По стълбището плъзна въздушно течение -отговорността е доста голяма. Знай, че ще бъда по бащински строг, понеже...

Гласовете заглъхнаха. Явно бяха отворили и затворили врата. Фесис безшумно се обърна и с изострени сетива заслиза надолу.

Ако сега някой го засечеше, стълбището щеше да се превърне в капан... Той предпочете да не мисли за това.

Важното бе да се измъкне.

„Трябва да предупредя Императора!"

Помисли го и забави крачка.

„Императора? Какъв ми е Императорът? Богове! Та този свят изобщо не е негов! Ей, Фесис-Кер! Нима тук си у дома? Тук ли си пораснал, този ли въздух си вдишал, тук ли си стъпквал пътеки в житата? Не си. Защо тогава се връзваш, вреш си главата под секирата? За разтуха? За развлечение? Не си пораснал, Кер-Фесис. Само малките момчета бълнуват за приключения.