Диамантен меч, дървен меч [bg]

Друга идея? Нямам значи. Продължавам."

Откъм главния коридор, през който се стигаше до централната порта на кулата, се дочуха гласове. Двама алколити, които оживено обсъждаха нещо, минаха на една ръка разстояние от него, но слава на силите земни, небесни и подводни, изобщо не надзърнаха в подземното коридорче.

Гласовете утихнаха, но преди да се изгубят, Фесис успя да чуе какво толкова разискват младшите магове. Уговаряха Илюзорен турнир - сложна, многопластова игра, която бе отлично средство против унилите, еднообразни дни през поройния сезон.

Младежът се озова в коридора.

Всъщност не бе съвсем коридор, а широко, разкошно стълбище,което изглеждаше по-подходящо за резиденция на някоя високопоставена куртизанка, а не за кула на аскетичен орден вълшебници-воини. Имаше килими по стълбите, гоблени по стените и интересен орнамент - сплетени в битка василиск и единорог.

„Василискът е герб на Империята. Хммм... Готов съм да се обзаложа, че в Мелиин има поне един човек, комуто тази украса не би допаднала. Тукашният домакин явно си пада екстравагантен тип. Убеден съм, че ако въпросният един човек разбере за картината с промушения василиск, мигом ще награди домакина на Хвалинската кула на Арк с въже - да се обеси сам.

А пък ако откаже тази чест... Я!"

В ниши покрай стълбището стояха мраморни статуи на голи женски тела, които бяха изваяни с широки, тежки бедра, тесни талии, малки гърди и двойни гуши.

„Олеле! Това са скулптури от Древната империя. Кратката мирна ера. Процъфтяването на занаятите, когато даже елфите признали човешкото изкуство достойно за възхищение. Само една от тези статуи струва цяло състояние. Близката скулптура е от майстор Алеади. Невероятно! Самият император има само един бюст от същия майстор. А тук... тук са като вази за цветя.

Богат е Орден Арк, ох, наистина е богат!

Стоп! Тук поне трябва да има стража... „

Имаше стража. Двама послушника. Единият си чоплеше носа, вадеше сополи, разглеждаше ги и гнусливо се бършеше в наметалото си. Другият меланхолично зяпаше в тавана. Навярно жадуваше да преброи гаргите в небето, ала небе тук нямаше.

Псевдо-пазачите се подпираха от двете страни на огромни железни порти, украсени с кошмарните маски на шестте световни демона.

„Интересно, защо са избрали тъкмо тях?"

Послушникът, който зяпаше тавана, въртеше на пръста си възширочък пръстен от червена мед.

„Аха, амулет. Но защо досега не са ме усетили? И що за стражници са тези двамата! Май маговете в тази кула не са с всичкия си..."

Магическата, пък и обикновената, мисъл е по-бърза от тялото. Почти винаги. Този път обаче мисълта закъсня.

Фесис нападна момъка с пръстена - катарамата улучи адамовата ябълка на хлапака. За да го довърши. Сивият наемник удари още веднъж.