![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Околностите на Цар-планина обикновено бяха оживени места. Ако всичко се бе развило според плана на Сидри, без Пороят да се втурва като скъсало синджира си дворно псе, щяха да видят доста зор, докато успеят да стигнат до целта незабелязани. За щастие, всякакви нежелани срещи им се разминаха -всичко се бе прибрало в Хвалин или още по-надалеч. Предпланините бяха като измрели.
- Сидри - обади се тя. - Ще успеем ли?
- Трябва да сколасаме... Ако вървим както сега... - гласът на джуджето секна.
Прекъсна го порив на вятъра, който ги блъсна в гръб. Бе леден, мъртвешки. Идваше откъм блатата. Влачеше със себе си бавен, продължителен и нисък звук, подобен на чревно къркорене.
И тримата замряха, безсилни да се озърнат. Чувстваха нечий студен поглед в тила си, усещаха го като игла. И сякаш след погледа, който най-сетне ги бе открил, щеше да последва и ръка...
Кан-Торог заръмжа от гняв и се насили да се обърне. Движението му сякаш дръпна конците на Тави и Сидри.
Отзад стояха трима души. Бяха далеч, но се виждаха ясно-и двамата носеха алени наметала. Третия, когото държаха под лактите....
Тави се вцепени и изпищя:
- Сидри, води ни по-бързо!
- Какво?! - заскърца със зъби Кан. - Ще бягаш ли?!
- Ако не избягаме, онези ще ни изядат живи!
- Волните не бягат от опасността! - надменно подхвърли воинът.
- Глупак! Това са некроманти! Виж кого са довели!
- Е, и? Нали ще ги удържиш? - хладнокръвно измъкна мечовете си Кан-Торог.
Вместо отговор, Тави внезапно простря към него ръка -дланта сочеше надолу, показалецът и средният пръст бяха изпънати, а останалите показваха земята.
- Т-ти... - задави се Кан.
В следващия миг девойката сви пръсти и заби шпори в слабините на коня си. Жребецът на Волния послушно я последва. Сидри вече се беше отдалечил на около хвърлей, без да спира да се озърта, разкъсван от инстинкта да хукне през глава и благоразумието да ги изчака. Но той се нуждаеше от помощта на Волния в подземията и одобряваше постъпката на Тави.
Лицето на Волния бе станало мораво, ала тялото му се подчини на волята на девойката. Успя единствено да се задържи на седлото. Конят му сам препусна подир останалите.
Тримата нахлуха в горичката и се скриха от взора на преследвачите. В същия миг откъм мочурището отново долетя гладният басов вой.
Кан кипеше от възмущение, ала не бе способен да говори.
- Онези са домъкнали блатната твар, която виеше! - разясни му девойката. - Против нея изобщо няма да издържим! А дори да успеем, ще загубим време и ще попаднем под Пороя! Маговете само тава чакат! Да не мислиш, че биха ти позволили да ги доближиш с меча си? Не ставай дете, Кан! Нима Кръгът надцени твоето хладнокръвие!
- М- м- махни з - з - заклинание...то! В - в - веднага...
- Когато влезем в пещерите! - отсече Тави.
Воят отзад се приближаваше. Младата вълшебница не се и съмняваше, че маговете на Арк по някакъв начин са укротили изчадието и сега го насочват против бегълците. Ала имаше нещо по-страшно и от това - тя не усещаше втория преследвач.
- Сидри! - извика Тави. - Къде е този твой вход!? Клоните на леските шибаха лицата им, Волният яростно мучеше, а Сидри се притискаше към шията на понито.
- Насам! - извика внезапно джуджето. - Ето тук! Скачайте от седлата! Само задръжте потерята, докато отварям портата!
- Не мога повече, не мога!... - изграчи Евелина и се просна по корем в калта, която покриваше дъното на тунела.
Никой нямаше сили да й помогне - даже прочутият със силата си Трош бе изплезил език. Само боговете знаеха от колко време остатъците от Онфимовия цирк лазеха като мишки по тунела на тарлингите. Странното бе, че не срещнаха нищо живо - нито дребни животинки, нито тарлинги дори. Прокопаната дупка водеше право към Хвалин, както продължаваше да твърди Кицум. Лошото бе, че слизаше все по-надълбоко.
Всички започнаха да се съмняват в Кицум. Никой не искаше да го слуша. Един по един след Евелина артистите изпопадаха, изпоналягаха в пръстта.
Ахата също бе капнала. Тя замижа, но тозчас ококори очи - клепачите й сякаш бяха грапави и бодяха очите. Бе обречена да вижда приближаващата се кошмарна фигура на Господаря на Пороя.
Като цяло земята продължаваше да е непрозрачна, с изключение на едно прозорче, което показваше ужасния великан с черепа-фенер в една ръка и с фламберг в другата.
Тя си даваше сметка, че това е невероятно.
„Нима има на света жив човек, който е виждал как Господарят броди в средата на стадото си от лепкави зеленикави струи?! Не е било измислица онова, което чух в Остраг на панаира - че по време на Пороя някакъв страх обикалял улиците, потропвал с прът по стрехите, търсел пукнатини, хлабави заклинания и връхлитал онези, чиито покриви се е оказвали хилави!