![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Дланите му се изпотиха и той ги избърса в парадното си наметало.
„Трепериш ли, хлапако?! - укори се злобно - Искаш да живееш? Що за живот е това? Съществуваш като послушна кукла! Нещастник! За какво ти е такъв живот? Поне да беше имал влечение към виното, към плътски забави, към весели компании, за да има за какво да съжаляваш или къде да си заровиш главата... Ала освен страстта си към книгите - нищо нямаш! Ах, да - и омразата. Омразата, смесена със страх. Твърде малко имаш, за да се вкопчваш в земното си битие. Пък и там. Отвъд, както разправят, имало вечен живот за душата. Защо тогава те е страх? Недостойно е, Императоре, недостойно! Не ти прилича да издребняваш за някакъв си живот!" Пое дълбоко въздух. Ударът трябваше да бъде изпреварващ. „Ако оставя Дъгата да действа - нищо няма да я спре. Трябва да обезглавя седемте ордена...
Не знам как, но трябва... Това, че Хеон е още жив, нищо не доказва. Седмоцветието не бърза с отмъщенията си. Навярно в момента просто чакат от мен да изпадна в паника, да хукна да върша глупости, да ги моля за пощада. Е, ще ги убедя, че много са сгрешили.
И така - равносметката. Хеон е само един от деветимата Бащи. Няма да вдигне на крак цялото Братство. Въпреки че е негласният лидер сред другите тартори, няма да успее, нито ще се реши да го стори. И все пак, от Сивите е необходима помощ. На първо време разполагам с петдесетина Волни - личните ми телохранители. Кекава работа. За Сежес сигурно би стигнало, но за останалите... Освен седемте резиденции към двореца в Белия град има седем легации, а в Черния - четиринайсет кули.
И те не пустеят. Невъзможно е да се предвиди колко бойци ще извади Дъгата. Да нападна при това положение е безумие. Така поне твърдят всички трактати по воинско изкуство. Дотук добре. Дъгата почита тези книги като светиня, значи това е уязвимото им място. Те не очакват че някой ще се реши да ги атакува челно. А докато повярват и го проумеят, ще бъде късно. Жалко, че на север сега се е разразил Пороят. Няма как да взема помощни части от там... Освен Волните и двеста гвардейци с арбалети, също лично предани. Те ще изпълнят всяка моя заповед. Впрочем... Ами легионите в градския гарнизон? В момента в столицата почиват три легиона - почти двайсет хиляди меча. Вярно, истински легион от тях е само единия - Първи Имперски. Добре, че Коронният съвет не го прати зад морето. Двата други, обещани на Сежес, са по-слаби и като бройка, и като бойци. Нека останат в резервите.
Имам, разбира се, и славните жители на Мелиин - моят последен ресурс."
Загледан в града. Императорът изстина. По гръбнака му шурна пот. Представи си всичко - пожарите, озверелите тълпи, напиращи към омразните им кули, камарите трупове на обикновени хора.
Страхът го сграбчи. Бездънен страх.
„От града няма да остане нищо след сблъсъка с Дъгата. Нищо, абсолютно нищо! Клане! За смъртта на Сежес, Гахлан, Реваз и другите ще бъде платено с хиляди животи!
Какво правя?! Какво съм намислил да правя? Нима трябва да се предам? Но хора гинат и сега. Например зад океана - съвсем безсмислено при това. Забрави съмненията си!
Как ли ще изглежда Империята след маговете? А после?
После може и да няма."
Императорът щракна с пръсти, игнорира магостражите и почна да дава нареждания.
Вероятно при други обстоятелства Фесис никога не би се подвел. Нямаше да тръгне по удобното, празно стълбище, нито щеше да се хване на въдицата, че подслушаният разговор е извънредно поверителен. Изобщо не би клъвнал като шаран на подобна кукичка!
„Няма такова нещо като удобни и безлюдни стълбища във вражеска твърдина. Нито свръхтайни разговори, които се водят по такива стълбища! Беседи като тази се провеждат в плътно затворена стая, защитена със заклинания, която няма прозорци, нито външни стени. Три етажа над нея и под нея трябва да гъмжи от стража, а околните помещения да са претъпкани от още по-надеждни пазачи.
Иначе това не е плячка за шпионин, а капан за балами."
И все пак клъвна. Защото чутото го порази като гръм.
„Дъгата се подготвя да свали Императора! Цялата власт в ръцете на Червения Арк?! Ето точно сега следва да се омитам. И то преди Пороят да залее кулата и цял Хвалин. Трябва да уведомя Бащата за всичко, което научих, а сетне да се спотая в подземията. Но как? Даже да летя като птица, пак няма да се измъкна от Гибелният порой. Има, разбира се, подземна мрежа от тарличини, но никой здравомислещ Сив наемник няма да се пъхне там по собствена воля. Тарлингите може да не се натискат да излизат на повърхността, но в подземния си дом са безмилостни с неканените гости. Цялото ми изкуство няма да ме отърве. Не, не, никакви тарличини! Само катакомбите."