![Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/2/republikata-na-kradcite-bg-download.jpg)
Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Кое ги е накарало да се махнат? — попита Локи.
— Когато бях дете, представях си страхотии по въпроса — каза Джийн.
— Да, страшно е човек да мисли за това — каза Търпение. — Всъщност, Локи, какво ли ги е накарало да се махнат? Две са възможностите. Или нещо ги е заличило от лицето на земята, или са се уплашили до такава степен, че в желанието си бързо да изчезнат, са изоставили градовете и съкровищата си.
— Да напуснат света? — учуди се Локи. — Че къде биха отишли?
— Нямаме ни най-малка представа — каза Търпение. — Но независимо от факта, че техните прекрасни градове са били предварително опразнени, преди да се заселим ние, това се е случило. Там е имало нещо, което го е предизвикало. И трябва да допуснем, че това нещо може да се завърне.
— Аха — рече Локи и опря глава на ръцете си. — Знаеш ли, Търпение, че не спираш да се усмихваш?
— Предупредих те, че може и да не бъде весело.
— Този свят с всичките си души е суверенно владение на Тринайсетте — каза Локи. — Те го управляват, защитават и следят за природните механизми. По дяволите, може би те са изритали оттук елдрените!
— Странно е тогава защо изрично не са ни го споменали — каза Търпение.
— Търпение, нека споделя нещо от личния си опит — каза Локи. — Боговете ни казват онова, което имаме нужда да знаем, но когато започнем да питаме за неща, които просто искаме да научим, най-добре е да очакваме дълги паузи в разговора.
— Причинява неудобство — каза Търпение. — Разбира се, възможно е боговете да си мълчат за станалото с елдрените. Или не са могли да се намесят, за да го спрат. Или не са искали да се намесят… Векове наред разглеждаме възможностите. Единственото смислено заключение е, че сами трябва да се погрижим за себе си.
— Как? — попита Локи.
— Използването на магия за дълго време, със замах и съгласувано, когато много магове работят заедно, оставя незаличим отпечатък върху света. Хора и сили, чувствителни към магията, забелязват това явление — точно както ти, когато гледаш една река, се ориентираш накъде тече, а дали е бърза и топла, разбираш, като потопиш ръка във водата. Великите дела са като маяци в тъмна нощ. Трябва да допускаме, че не е в наш интерес да се разкриваме пред неща, намиращи се някъде в тъмнината. Затова сме си оставили малко на брой места, като Небесната зала, и предпочитаме да не прекарваме времето си в построяването на петдесететажни стъклени кули. Предполагаме, че елдрените са платили цената за това, че не са проявили коварство. Разкрили са се пред някаква сила, с която не е било необходимо да кръстосват шпаги.
— Дали аз… Дали ритуалът, който ти използва, за да премахнеш тази отрова…
— О, едва ли. Тази работа наистина беше важна. Всеки маг на двайсет мили оттам би го почувствал, но това, за което говоря, изисква много повече време и усилия. И в крайна сметка тъкмо по тази причина направихме договорите фокус на живота си. Да се работи по разнопосочните цели на десетки хиляди други хора в течение на години, разсейва магическите последствия от съсредоточаването на нашата мощ. Мисли за нас като за няколкостотин светлинки, лумнали в нощта. С припламването им произволно, по различно време и в различни посоки се избягва опасността да горят едновременно като огромен видим пожар.
— Поздравявам те — каза Локи. — Мозъкът ми направо се запали. Но си мисля, че донякъде те разбирам. Малката ти гилдия… Ако казаното от теб е истина, вие не сте се събрали заедно, за да поддържате мира, не става дума за такива глупости. Историята на елдрените наистина ви плаши.
— Да — призна си тя. — Дворцовите магьосници от последните няколко години на Теринския трон не са подлежали на контрол. Били са кръгове от чиста амбиция и всеки е целял да разруши другия. Били са несъстоятелни. Основателите на нашия орден са изложили безпокойството си пред император Талатри, но са им се присмивали. Ние обаче знаем истината по въпроса. Ако човешкото магьосничество изобщо може да съществува, то трябва да бъде ненатрапливо и да се подчинява на ред, иначе рискуваме да научим от първа ръка каква е била съдбата на елдрените.