![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Подозирали ли сте нещо различно от самоубийство? Лок почти се разсмя.
– След всички тези години в полицията вече почвам да подозирам, че ме лъжат дори когато ми честитят рождения ден. Огледах всичко, което можах да открия тогава, но ако изключим бележката, нищо не подсказваше, че Хилбърн може и да е убит. – Той извади химикалка от джоба на ризата си и огради с кръгче един адрес. – Вдовицата. Пробвайте да говорите е нея. Имала е прекалено много време да мисли по въпроса. Може и да ви е от помощ.
66.
Наш
Ден пети, 20:07
Наш все още стърчеше във всекидневната на Сам, когато Айсли най-накрая излезе от банята. Имаше нужда да седне, но сред гъмжилото от федерални и местни криминалисти, които оглеждаха под лупа всяка повърхност, човек трудно можеше да намери свободен стол. Когато пристигнаха федералните, им каза за гипсокартона, скрит в тайника под стола. Не им съобщи за дневника, който преди бе стоял във въпросното скривалище, не беше нужно да задълбава чак толкова, но нямаше как да не спомене надписите. Четирите парчета все още стояха на земята. До всяко бе сложено картонче за веществено доказателство. Поне трима души ги фотографираха едновременно. Някакъв агент, когото той не познаваше, се бе навел над тях и ги гледаше втренчено, сякаш, ако ги наблюдава достатъчно дълго, истинското им значение ще му се яви като прозрение свише – все едно Вана Уайт от „Колелото на късмета“, която обръща буквите.
Наш трябваше да седне, в противен случай можеше да припадне. Стомахът му представляваше вряща каша. Опита се да изпие чаша вода и в момента, в който течността докосна гърлото му, веднага поиска да излезе обратно. Повърна в кухненската мивка на Портър. Криминалистите не бяха много щастливи от това изпълнение. Каза им, че е заради разлагащото се във ваната тяло, но не можа да заблуди никого. Погледна се в огледалото и установи, че прилича на ходещ мъртвец. Когато Айсли пристигна, му даде хирургическа маска и му нареди да си я сложи. Наш се помъчи да го увери, че е само настинка или грип. Айсли каза, че няма значение какво е, важното е маската да предотврати разпространението на въпросното нещо по въздуха. След това го посъветва да си отиде у дома и да си почине. Наш обаче знаеше, че това е невъзможно. Остана, гледаше как останалите се суетят насам-натам и правеше всичко по силите си, за да се задържи на крака.
Онова, което не беше обърнато с главата надолу от федералните, бе инспектирано от криминалистите на полицията. Нищо не бе пропуснато. Един агент беше разпорил всеки шев на матрака на Сам и в момента съсредоточено изследваше пружините. Друг пълзеше по пода и дърпаше всяка дъска, за която имаше и най-малкото съмнение, че е хлабава или около нея е бърникано. Наш си спомняше как Сам и Хедър се бяха преместили тук. Тя обичаше дървените подове. Той ненавиждаше скърцането им. Прекара по-голямата част от първата им година в апартамента в коване на дъските, пръскане на бебешка пудра и олио, опитвайки всичко, което можеше да намали омразния му звук. В края на краищата се предаде. Всички тези дъски в момента бяха извадени, а лъчите на фенерчетата се заравяха в останалите след тях дупки.
– Може би трябва да отидеш до болница „Строгър“.
Наш подскочи. Айсли бе застанал съвсем близо до него. Изобщо не го бе чул кога се е приближил.
– Потиш се. Имаш ли температура?
– Не – излъга Наш.
Айсли порови из джоба си и най-накрая измъкна оттам електронен термометър. Преди Наш да възрази, го прекара пред челото му. Наш се опита да не мисли къде е бил този термометър.
– 38,3°С – каза с равен тон Айсли. – И аз предположих горе-долу толкова. – Очите му се присвиха: – Бил ли си в контакт с момичетата в къщата на Ъпчърч?
– Не – излъга отново Наш.
– Значи най-вероятно си пипнал грип – заключи Айсли. – Ще се сринеш, ако продължаваш така. Трябва да си починеш. – От друг джоб измъкна шишенце с таблетки и го подаде на Наш. – Помолих да ми донесат това за теб. Тамифлу. Трябва да помогне. Вземи едно сега и още две след четири часа.
Наш изсипа три таблетки в шепата си и ги глътна без вода, след което прибра шишенцето в джоба си.
– Благодаря.
– Портър има ибупрофен в банята. Трябва да вземеш едно-две и от тези. Ще ти помогнат да свалиш температурата.
Наш кимна:
– Как се справяш там вътре?
– По-лесно ще е да ти покажа.
И Айсли закрачи през стаята, като прескачаше хора, липсващи дъски и най-разнообразни неща, маркирани като доказателства. Настоя никой да не влиза в банята.