Шестото покварено дете [bg]

– Каза ми, че са го гръмнали в главата, докато се опитва да залови местен дилър на дрога. От неговата уста прозвуча като сериозен случай.

Лок обмисли чутото, прелисти горната папка и отсече:

– Тук няма описано нищо подобно. В досието му от „Човешки ресурси“ се споменава за нараняването му и за болничния, но нищо, което да сочи към конкретен случай. Възможно е с партньора му да са работили над нещо. Когато обикаляш из даден район, започваш да опознаваш местните, и добрите, и лошите, правиш си списък като на Дядо Коледа – кои са били добрички и кои непослушни – и фокусът ти се стеснява. Ако са преследвали някой определен дилър, не е било част от официално разследване. Ако е така, то би било поверено на отдел „Наркотици“, не на двама новобранци.

– Прякорът на дилъра бил Невестулката.

Лок вдигна пръст отново, набра друг вътрешен номер и повтори името. Намръщи се, преди да затвори.

– Нито в миналите, нито в настоящите наркодела фигурира някой с този прякор. Съжалявам.

Пул погледна папките:

– Може ли?

Лок ги плъзна към него.

Не съдържаха кой знае какво. Снимки на доста по-млад Портър и на Хилбърн. Списъци кога са се появявали и кога са си тръгвали от работа. Данни от „Човешки ресурси“. Никакви грамоти. Никакви бележки. Нищо, което Пул не би могъл да изтегли от Чикаго. На отделен хвърчащ лист в папката на Хилбърн бе докладът за смъртта му.

– Не бях сигурен дали ще ви трябва това – каза Лок. – Аз бях разследващият полицай. Накрая прецених, че е самоубийство. Вдовицата му потвърди, че е бил депресиран от две години. През последната взимал хапчета. Веднъж го заварила налапал дулото на служебното оръжие. Не съм разбрал за това, иначе бих го отстранил от активна служба и бих му помогнал да потърси професионална помощ. Изчакал я да отиде да пазарува и се обесил в мазето. – Лок се облегна назад. – След известно време тази работа ти се отразява. Предполагам, не е необходимо точно на вас да обяснявам. Някои от нас се справят, като говорят, успяват да минат невредими през всички гадости, на които ставаме свидетели, а други го събират у себе си, докато не стане прекалено късно. Не съм предполагал, че Хилбърн е от тези, които трупат, но то невинаги е очевидно.

Пул измъкна факсимилето на предсмъртното писмо.

– Какво ще ми кажете за това?

Лок сви рамене.

– Ами… видя ми се подозрително. Както и на всички останали, като че ли. Графологичната експертиза не можа да даде категоричен отговор. Като че ли почеркът е негов, но е писал под стрес. Разбираемо, като се има предвид какво е решил да стори. Хилбърн ходеше на църква, но никога не е правил впечатление на особено религиозен, така че „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“ е леко странно. Баща му е бил мъртъв от петнайсет години. Подборът на думите ми изглежда странен, не е нещо, за което може да се сетиш на прима виста, а по-скоро нещо премисляно дълго време. Но пък и аз не съм особено религиозен, така че знае ли човек.