Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Все още виждам следи от Дерек тук и там, но това място си беше мое много преди да го срещна, и знам, че винаги ще си е моят дом.
Нямаше деликатен начин да попита, затова Пул изстреля директно:
– Вие ли го открихте?
Робин кимна.
– Бях отишла до супермаркета да напазарувам. Когато се върнах, му викнах да ми помогне да разтоварим. Колата му беше паркирана на алеята пред къщи, затова знаех, че си е у дома. В секундата, в която прекрачих прага обаче, вече бях сигурна, че нещо не е наред. Проверих първо на горния етаж, после в баните, отзад…
Не ми хрумна да проверя мазето – поне не в първия момент. В края на краищата там беше само пералнята, а той я избягваше като чума. Но когато проверих навсякъде и не го намерих, слязох и долу. – Тя спря за момент и духна чая си, за да изстине по-бързо. – Когато го видях, изглеждаше нереално. Все едно наблюдавах сцена от долнопробен филм. Просто си висеше там от гредите, абсолютно тих, абсолютно неподвижен. Първата ми мисъл, неизвестно защо, беше: „Откъде е взел това въже?“ Не го разпознах. Оказа се, че касовата бележка е в джоба му. Купил го същата сутрин. – Тя махна с ръка. – Всички наоколо си шушукаха, че не го е направил сам, че някой друг го е сторил, особено след като прочетоха предсмъртното му писмо. Аз обаче знаех, че той го е направил. Проклетата касова бележка ме убеди.
– Възможно ли е някой да я е подхвърлил?
– Не. Няма начин.
– Защо сте толкова сигурна?
Робин въздъхна:
– Дерек обичаше да навива бележките на рулца. Постоянно ги намирах така по джобовете му. И тази бе навита като останалите.
Партньорът му сигурно е знаел как ги навива. Партньорите често се познават по-добре от повечето съпружески двойки.
Пул пропъди тази мисъл от главата си.
– Споменавал ли е името Роуз Финики пред вас? Тя поклати глава.
– А Винсънт Уейднър?
– Не.
– А детективи Фреди Уелдърман и Езра Стокс?
– Мисля, че бих запомнила име като Езра. Също така не ми е споменавал и за никакъв Фреди.
– Ансън Бишъп?
Тя отпи от чая си.
– Този го знам от телевизията, но когато започна цялата бъркотия, Дерек отдавна си беше заминал.
– А наркодилър по прякор Невестулката?
Тя отново поклати глава.
– Въобще говореше ли с вас за работата си?
– Само когато започнеше да му писва и се замисляше за промяна. Говореше много за това, но повечето бяха само приказки. Беше станал полицай, защото искаше да помага на хората. Дерек беше мила душа. Както всяко момче, и той беше израснал, издигайки полицаите едва ли не в култ. Но в мига, в който попадна в техния свят, осъзна, че работата им няма нищо общо с онова, което показват по телевизията. Предполагам, знаете какво имам предвид. Той изкарваше смяна след смяна, сблъсквайки се с най-лошото, което човечеството може да предложи, и това нямаше как да не му се отрази. И двамата бяхме възпитани в съответствие с Библията, затова си мислеше, че може да помогне на всеки. Но не се получаваше. Вместо той да им сочи светлината, те му показваха мрака. И мракът го погълна. Беше потиснат. Очевидно депресията е била по-дълбока, отколкото съм осъзнавала.
– Разбираше ли се с партньора си?
– С кой? Имаше няколко.
– Сам Портър.
– Онзи, когото простреляха ли?
Пул кимна.
– Бяха неразделни. Като братя. Когато Сам го гръмнаха, Дерек се подплаши. Като се замисля, май това беше началото на срива. Обвиняваше себе си. Предполагам, както би сторил всеки партньор. Почна да пие малко след като Сам напусна. За щастие, не задълго. Предполагам, че ако беше продължил да пие, нямаше да остане в полицията толкова време. Мога да ви кажа едно – Сам беше единственият партньор, когото Дерек е водил вкъщи на вечеря. Мисля, че след въпросната престрелка се закле да не се привързва към никого. След Сам прекарваше доста повече време вкъщи.
– Дерек пътуваше ли често?
Робин кимна.
– Двамата със Сам често пътуваха някъде – за един или друг случай, за по една вечер. Никога не ми е казвал подробности обаче. А и аз не съм питала. Предположих, че ще ми каже, ако пожелае.
– Знаете ли къде са ходели?
Тя поклати глава.
– Бяха с кола, така че, предполагам, не много далеч.
Пул огледа претъпканите рафтове в кухнята.