![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Доста време мина, детектив.
Това изненада Портър. Лесно запомняше имена и лица, въпреки всичко обаче нямаше спомен някога да е срещал този човек. Табелката с името върху бюрото му гласеше: „Д-р Виктор Уитънбърг“. Това също не събуди спомени.
– Извинявайте, познаваме ли се?
Каквито и мисли да предизвика това у доктора, лицето му не го издаде. Само се облегна назад и се зае да изучава Портър с поглед. Може би размишляваше дали не е сбъркал.
За петте години, откак преследваше У4М, Портър бе разговарял с десетки професионалисти. Възможно бе на даден етап от разследването наистина да е говорил и с Уитънбърг – вероятно на някоя пресконференция. В тези ситуации се срещаше с толкова много хора наведнъж, че беше невъзможно да ги „каталогизира“ всичките. Или пък можеше да се повтаря ситуацията, позната му от срещи с мнозина други – докторът го бе видял по телевизията и го бе разпознал оттам.
Лекарят заговори пръв. Гласът му бе сдържан:
– Може би съм се объркал.
– Просто лицето ми е обикновено.
– Може и така да е.
На бюрото му стоеше малък сребрист диктофон. Той натисна с палец червения бутон отстрани и лентата започна да се върти.
– Нали нямате нищо против да запиша разговора ни?
Портър имаше.
– С каква цел?
Уитънбърг се пресегна за очилата си и отново ги въдвори върху носа си.
– Вие сте детектив от полицията, който без съмнение ще ми зададе въпроси, отговорите на които ще изискват разкриване на конфиденциална информация за един или повече пациенти. Би било редно изобщо да не взимам участие в този разговор, но тъй като съм на път да го сторя – поне го обмислям, – ще съм много по-спокоен, ако имам цялата случка на запис.
Портър знаеше, че ако се заинати, човекът отсреща просто ще прекрати срещата и ще го отпрати. Реално нямаше избор.
– Добре, само имайте предвид, че това е част от текущо разследване и обсъждането на нашия разговор с други лица може да бъде счетено за възпрепятстване на правосъдието и да доведе до повдигане на обвинения. Дори просто да пуснете този запис на някого, може да се окаже проблематично за вас. Така че го имайте предвид.
– Разбрано.
Уитънбърг побутна диктофона в средата на масата, точно помежду им.
Портър се опита да го игнорира и се прокашля.
– Д-р Огълсби още ли работи тук?
– Огълсби ли?
– Да.
Очилата отново бяха спуснати върху гърдите му.
– Не ми е известен човек е такова име.
– Откога работите тук?
Уитънбърг се замисли.
– Започвам двайсет и трета година.
Портър се улови, че изследва пуловера на доктора. Ромбовидните шарки се бяха слели в невъобразима какофония от цветове.
– Би трябвало да е работил тук в края на деветдесетте. Преди десет или петнайсет години.
– Аз… тогава със сигурност би трябвало да го познавам. Това място не е чак толкова голямо. Името обаче ми убягва. Сигурен ли сте, че е работил в Камдън?
– Сигурен съм. Той е бил докторът, който е лекувал Ансън Бишъп.
– Разбирам…
Портър усети как раздразнението му нараства. Тези неясни отговори…
– Имате ли достъп до досието на Бишъп? Може би трябва да започнем оттам.
– Детектив, намирам поведението ви за крайно обезпокоително.
Портър се зачуди как ли ще се почувства докторът, ако се пресегне през бюрото, улови го за противния пуловер и го запокити към шкафовете.
Пое си дълбоко въздух и се успокои.
– Извинявам се. Доста недоспиване ми се насъбра напоследък. Разследвания като това могат наистина да ти изпържат нервите. Да видим дали ще успеем да открием досието на Бишъп и да тръгнем оттам?
Твърдение под формата на въпрос.
На ти, тъпак такъв.
Докторът хвърли бърз поглед към диктофона, убеди се, че лентата все още се върти, след което стана.
– Извинете ме за момент.
Остави Портър сам в кабинета и изчезна за няколко минути. Когато се върна, носеше две папки – едната дебела, другата по-тънка. Седна отново на стола и побутна и двете към Портър.
Портър ги придърпа и загледа имената, напечатани върху тях. Върху тънката папка бе изписано Бишъп, Ансън. Името върху другата папка обаче бе това, което привлече вниманието му, бръкна в гърдите му, сграбчи сърцето му и стисна толкова силно, че тялото му подскочи. Той погледна доктора: