Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Както в повечето стари сгради, банята на Портър не беше кой знае колко просторна. Тоалетна, мивка, малко шкафче за кърпи ѝ най-различни дреболии, както и вана с душ. Завесата бе свалена и прибрана в плик за веществени доказателства, също както и всички останали нещица, които Портър бе оставил на плота до мивката. Пред вратата Айсли бе сложил масичка, отрупана с малки стъкленици с разноцветни течности. Под масата имаше десетина плика за доказателства, пълни със сол.
– Махнах, колкото можах, без да местя тялото – каза Айсли. – Ще събера остатъка, след като го извадим от ваната.
От коридора голият труп се виждаше ясно. Айсли бе срязал найлона през центъра и го бе обелил като пашкул, разкривайки мъжа вътре.
– Какво е…
Думите се изтръгнаха неволно от устата на Наш, докато мозъкът му отчаяно се опитваше да разбере какво именно наблюдава в момента.
– Бил е измъчван – поясни Айсли. – Почти всеки сантиметър от кожата му. Някой е писал по него с бръснач, може би със скалпел… Не чувай зло, не виждай зло, не говори зло, не прави зло… отново и отново и отново… Открих тук-там няколко ти си зло, смесени с останалите. На челото – Аз съм зло.
– Както при Либи Макинли?
– Точно както при Либи Макинли.
– Тук ли е бил убит?
– Не. Който и да го е направил, не е бързал. Това е щяло да остави след себе си доста кръв. Онзи е бил в съзнание през повечето време. Някой от съседите все е щял да чуе писъците. Имаш първично местопрестъпление някъде другаде, тук е бил пренесен по-късно.
– Затова ли използва сол? Като някакъв консервант?
– Научих доста за солта днес – рече Айсли и обърна гръб към масата. – Като консервант солта спира растежа на микроорганизмите, като измъква водата посредством осмоза. Това препятства разлагането и сериозно ни пречи да определим времето на смъртта. Работя по метод за използване на остатъчната сатурация, за да определя часа на смъртта, но все още не съм стигнал до нищо. В момента не бих могъл да ти кажа дали този човек е умрял преди четирийсет и осем часа или преди седмица. Не мисля, че е повече от седмица. Но и със сигурност не е умрял днес. Както и да е. Виж сега интересната част. Имам два вида сол тук. Първата изобщо не е предназначена за консумация – съдържа високи нива на натриев фероцианид и железен фероцианид. Бил е изложен на нея най-продължително време. Вторият вид сол е предимно калиев хлорид, от вида, който се използва в омекотителите на вода. – Той посочи найлоновите пликове за доказателства. – По-голямата част от това тук е от втория вид.
Наш се опита да се съсредоточи върху онова, което му говореше Айсли, но мислите му бяха размътени.
Айсли продължи:
– Солта по телата на двете жени, открити по-рано днес, съвпада и с двата вида. Първата сол се използва по пътищата, за да се предотврати замръзването им, втората – в омекотителите на вода.
– Добре, значи, с две думи, тези хора първо са убити, а след това са съхранявани в сняг, събран от пътищата? – попита Наш.
Айсли кимна.
– Когато тялото е било оставено тук, някой е изсипал върху него сол за омекотители за вода – може да си я купиш в големи чували почти отвсякъде. След това е напълнил ваната с вода. Това е накарало солта да се процеди през найлона, частично замърсявайки първия ми образец. Може да са направили това, за да прикрият употребата на оригиналната сол.
– И за да ни попречат да разберем къде складират телата?
– Къде складират местните тела – поправи го Айсли. – Тялото в Симпсънвил бе изложено на влияние само на сол от омекотители за вода. Потвърдих го преди час в разговор с техния патолог. Мисля, че това е направено само колкото да ни объркат, да ни се струва, че изглеждат еднакво.
– Защото в Южна Каролина не слагат сол по пътищата – разсъждаваше Наш на глас. – И убиецът няма откъде да има достъп до нея.
Айсли кимна.
– Ако съм прав, може би трябва да провериш всички хранилища на сол в и около града. Твоят неизвестен извършител е убил тези хора и след това ги е закарал в някое от въпросните хранилища за неопределен засега период от време, след което ги е измъкнал и ги е поставил по местата, където сте ги намерили. – Айсли понижи глас и се приближи към Наш: – Що се отнася до тази жертва, въпросът, който наистина трябва да си зададем, е: „Дали убиецът го е оставил тук, за да натопи Сам, или…“
Наш го прекъсна:
– … или Сам е накиснал тялото тук, готвейки го да бъде поставено някъде другаде? За това ли намекваш? Не би направил това в собствения си апартамент.