![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Трябва първо да се съблечем – казах му с глас, по-мек дори от предишните ми думи, понеже знаех, че именно това иска. Тези тесни, подобни на цепки очи се отвориха, широки и ярки, и той се отдръпна от мен, а на устните му танцуваше лека усмивка. Пулсът му се ускори. Можех да видя как на слепоочието му пулсира вена – лудешкият бяг на възбудата.
Той свали вратовръзката си, сгъна я прилежно и я остави върху нощното шкафче. Прокашля се, след което събу обувките си. После разкопча ризата си, съблече я и я постави на леглото срещу нас. Когато ръцете му се спуснаха към колана, той спря.
– Ти също.
Кимнах и посегнах към обувките си. Бяха чисто нови, официални, все още лъщяха. Дръпнах връзките.
Винсънт ми бе казал, че е открил инструменти под кухненската мивка в къщата на Финики. Дали след като си тръгнах, е посегнал към отвертката, която беше в краката му, и е забелязал, че липсва. Вероятно е огледал навсякъде около камиона, може би и вътре в двигателя, опитвайки да се сети къде за последно я е използвал или оставил. Беше дълга само около петнайсет сантиметра, но пасваше добре и се скри идеално в чисто новия ми чорап. Връхчето беше поръждясало, но за сметка на това доста остро.
Бърни се бе замотал с панталоните си, когато му налетях с нея. Успя да изпищи, но писъкът му секна бързо.
65.
Пул
Ден пети, 20:03
Пул успя да хване директен полет за Чарлстън от летище „О’Хеър“, но това, че летя с граждански самолет, а не с полет на ФБР, го забави. Уговори кола под наем още докато чакаше на терминала в Чикаго, но дори това се оказа доста времеемко. След като кацнаха на международното летище в Чарлстън, чакаха на опашка на пистата почти двайсет минути, преди да стигнат до терминала. Щом слезе от самолета, Пул се втурна към гишето на компанията за коли под наем, като по пътя си лавираше между семейства, бизнесмени ѝ служители на летището, каращи колички за голф, само за да се нареди на друга опашка. Устоя на изкушението да размаха значката си, понеже знаеше, че в мига, в който го стори, запис в погрешна база данни щеше да се озове във входящата кутия на специален агент Хърлес.
Двайсет и осем минути След като застана пред гишето за коли под наем, той напусна територията на летището, карайки Тойота „Rav4“, която смърдеше на цигарен дим и почистващ препарат. След още четирийсет и една минути стигна до полицейското управление в Чарлстън. Четири минути, за да обясни на дежурния полицай какво точно му трябва. И още двайсет, прекарани в седене в разхвърляната конферентна зала и чакане.
Пул тъкмо хвърляше жадни погледи на петносаната кана за кафе върху шкафа в далечния край на стаята, когато някакъв мъж почука два пъти на вратата, влезе и се представи като Байрън Лок, помощник-началник на полицията.
Първата дума, която изникна в съзнанието на Пул при вида му, беше „нацепен“. Човекът беше целият изтъкан от мускули, без грам мазнина (и без врат), висок около метър и седемдесет и седем и тежащ стотина килограма. Носеше флотски панталони, бяла официална риза с ръкави, навити над лактите, и разхлабена синя вратовръзка. Пистолетът и значката му бяха прикрепени към колана. Той остави две папки на масата и седна на стола точно срещу Пул.
– И така – полицай Самюъл Портър.
– Полицай Самюъл Портър – повтори Пул.
– Не останаха много от нас, които помним онези дни – обясни Лок. – Странно е как бързо лети времето. Сякаш беше миналата седмица.
– Били сте тук, когато Портър е бил новобранец?
Лок кимна.
– Имах вече две годинки служба, когато той дойде. Не сме работили заедно, но го познавам. Хилбърн също. И двамата – добри хора, от онова, което помня. Извадих досиетата им, за да си освежа паметта. Страхувам се, че няма кой знае какво в тях. Нещо конкретно ли търсите?
Пул много бе премислял точно този въпрос, но истината бе, че си нямаше никаква представа. Най-общо казано, Бишъп бе казал, че Портър се опитва да прикрие нещо, което се е случило в Чарлстън. Пул мълчаливо затърси подходящите думи…
Той каза, че тя го познава, от времената, когато е бил новобранец в Чарлстън. Каза, че е една от малкото хора, които все още са живи и знаят истината за него. „Тя беше там, тя ме видя, когато го направих, трябваше да си замине.“