![Шестото покварено дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/7/shestoto-pokvareno-dete-bg-download.jpg)
Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Айсли сви рамене:
– Сам е умен човек. Наясно е с всичките ни методи и мерки за противодействие. Може да го е направил тук точно защото е очебийно най-лошото място да го стори.
Наш не отговори. Вместо това влезе в банята, отвори шкафчето с лекарствата на Портър и изрови ибупрофена. Глътна четири хапчета и отново погледна тялото:
– Успяхте ли да го идентифицирате?
Преди да отговори, Айсли хвърли поглед към думите, написани със сапун върху огледалото – „ТАТКО, ПРОСТИ МИ“.
– Според отпечатъците това е Винсънт Уейднър – отвърна след малко.
67.
Дневник
Човекът от вана влетя първи през вратата. Или Уелдърман му беше върнал ключа, или си имаше собствен, но така или иначе реагира доста бързо и ме накара да се зачудя дали стаята не се подслушва. Бърни пищеше силно, но не чак толкова, че да го чуят от паркинга. А може и да са го чули. Нямаше как да съм сигурен – нещата се развиха доста бързо.
Върхът на отвертката първия път влезе точно под брадичката. Мисля, че проби езика му, преди да заседне в небцето. Надявах се да стигне до мозъка му, но не беше достатъчно дълга. Писъкът му повече наподобяваше изскимтяване, прекъснато бързо от прободения език, но ще се изненадате колко много шум може да вдигне човек за секунда като тази. Лишен от възможността да използва езика си, крясъкът му прерасна в гърлено мучене – все още шумно, просто по-различно. Опитах се да издърпам отвертката, но беше заседнала здравата. Грабнах телефона от нощното шкафче и го строших в главата на Бърни. Той притихна.
Човекът от вана нахлу през вратата с развяващ се на вятъра тренчкот, тресна вратата зад гърба си, сграбчи Бърни и се опита да му помогне да се изправи (не успя), след което се обърна към мен. Никога не бях виждал почервено лице от неговото. Осъзнах, че съм хукнал към банята в задната част на стаята. Той се затича след мен с рамото напред и ме блъсна в гърдите. Паднах. В мига, в който докоснах пода, той скочи върху мен с цялата си тежест. Дясната ми ръка се изви под странен ъгъл между телата ни и чух болезнено ПУК, сякаш клон бе попаднал под гумите на камион. Страховитата болка дойде миг по-късно, втурнала се светкавично от ръката към гръдния ми кош. Изпищях на свой ред. Не можах да подобря постижението на Бърни обаче. Той някак си бе успял да мобилизира гласа си, независимо от отвертката, забила се в лицето му.
Човекът от вана слезе от мен, прекоси стаята, за да стигне до Бърни, и направи нещо, което не очаквах. Взе една възглавница от леглото, притисна я до лицето на Бърни с лявата си ръка, в другата изникна пистолет. Възглавницата заглуши изстрела така, че се чу само леко пукане.
68.
Пул
Ден пети, 21:07
– Трябваше да се изнеса, но не можех да се заставя да го сторя. Родителите ми завещаха тази къща. Израснала съм тук.
Робин Хилбърн, вдовицата на Дерек Хилбърн, го погледна над чашата чай, която държеше, и кимна към отметките върху касата на кухненската врата:
– Това съм аз, когато бях малко момиче. Една чертичка за всеки месец, откакто можех да стоя изправена чак докъм четиринайсетата ми година – когато вече бях прекалено голяма за подобни лиготии и ги помолих да спрат.
Пул бе седнал срещу нея от другата страна на малка маса с пластмасов плот. Ръцете му стискаха гореща чаша чай. Когато тръгваше от полицейското управление на Чарлстън, беше малко след осем вечерта. Обмисли дали да не си наеме хотелска стая и да продължи на свежа глава сутринта, но знаеше, че няма да е в състояние да заспи, особено след като Наш му се обади и му съобщи за тялото на Уейднър, открито в апартамента на Портър.
Робин Хилбърн беше преполовила петдесетте, имаше и поне двайсетина килограма над нормата. Беше облечена в сив пуловер. Косата ѝ беше неравно подстригана и в момента беше прибрана назад в хлабава конска опашка. Не носеше грим. Когато го посрещна на прага и чу за какво я търси, Пул за миг помисли, че ще затръшне вратата пред носа му. Тя обаче не го стори. Вместо това въздъхна и го покани да влезе:
– Минат – не минат няколко години, и някой от вас идва. Предполагам, че и днес не е по-различно.
Поведе го през тясната всекидневна към кухнята. Цялата къща все едно бе застинала във времето в някаква странна капсула от раздърпани килими и тапети, украшения и прашни мебели. От телевизора проповедник дуднеше за упадъка на обществото и за как Интернет възпитава децата ни.
Робин отпи от чая и избърса ъгълчето на устата си с опакото на дланта си.
– Когато Дерек… когато той почина… всичко, което исках, бе да избягам, да се махна колкото се може по-далеч оттук. Опитах се да поживея при сестра ми в Сейнт Луис няколко седмици, но не след дълго ме обзе носталгия. Върнах се, Дерек го нямаше, вещите му бяха опаковани, а всички останали неща, които ми напомняха за дома – които ми липсваха, – си бяха все още тук. След ден-два отново свикнах. Като със старо одеяло или добре познат стол. Не можех да си представя да живея другаде.