Нови римски разкази [bg]

Скочи на крака с такова нетърпение и задоволство, че и слепец щеше да се досети. И наистина, Масимина разбра и започна с променен глас:

- Фабрици... нищо не си ми споменавал.

Тогава неочаквано се намесих:

- Масимина, ела за момент оттатък, искам да ти кажа нещо.

Отидохме в спалнята и аз затворих вратата:

- Слушай, по-добре е да оставиш Пепе да излезе без много приказки. Колкото повече го контролираш, толкова по-ревнива се показваш и по-малко ще те обича. Послушай ме поне този път: остави го да излезе, не казвай нищо.

Тя ме гледаше с разстроено и унило лице. Съжалих я. Накрая промълви:

- Добре, Родолфо, ще постъпя, както ме съветваш.

Върнахме се в гостната и Масимина каза непринудено на Пепе:

- Ами, довиждане... утре сутринта ще изляза рано, но ще внимавам да не те събудя... ще се видим утре вечер.

Гласът и трепереше, но се сдържа, както бе обещала. Пепе не вдигаше очи от срам. На вратата Пепе каза:

- Чао, Масимина.

И излезе набързо. Аз обаче се спрях да благодаря на Масимина за вечерята. И докато повтарях:

- Благодаря, много благодаря, надявам се тези дни да приемете поканата ми да вечеряме в някоя таверна - забелязах, че тя плаче.

Стоеше неподвижна, опряна на вратата, а сълзите и капеха бързо една след друга от широко разтворените и очи и се стичаха по бузите. Изрекох развълнуван:

- Не плачи... наистина отиваме при Фабрици.

Тя промълви с нежния си глас:

- Фабрици се обади вчера, че заминава за Неапол. Пепе знае, но е забравил.

Идваше ми да потъна в земята. И понеже не съобразих какво да кажа, отвърнах:

- Не плачи, Масимина, наистина имаш хубав дом, а в него най-хубавото е съпругът ти.

Тя тръсна глава:

- Най-хубавото е сънят, в който след малко ще потъна, за да не мисля повече.

Сбогувах се с нея и настигнах Пепе на улицата. Минахме под прозореца; Масимина се беше изправила до отворения прозорец и ни гледаше. Отминахме.