Нови римски разкази [bg]

- С каква цел? - поинтересувах се доста хладно.

Той се поколеба:

- С цел да проуча.

Веднага пламнах:

- Проучвай колкото щеш, но едно нещо никога няма да изпиташ, дори да се родиш отново.

- Кое?

- Чувството на безработния. Да допуснем, че след тази поръчка останем без работа, което е вероятно да се случи. Аз и другите сме на улицата с всичко останало, докато ти отиваш у вас, при тати, и си живееш по-добре от преди.

Със същия покровителствен вид, който малко ме дразнеше, Енрико отвърна, без да мисли, че е готов да бъде безработен. Парирах веднага:

- Отлично, но за теб това ще е игра, както децата играят на индианци: ще бъдеш индианец, но истинските индианци сме ние, истинските работници и безработни. Ти ще бъдеш винаги мним индианец, винаги ще имаш в запас татенцето с магазините, за самочувствие, въпреки че от инат ще се оставиш да умреш от глад; а за безработния самочувствието е всичко, драги мой.

Този път не отговори. С насилена непринуденост предложи да ме черпи едно питие. Приех и всичко свърши тук. Боядисвахме стаите в една вила, издигната на невисок хълм, недалеч от Касия. Беше голяма, с много земя; обработваха я селяни, чиято къща беше в долината под самата вила. Аз не бях близък с това семейство, но познавах добре Ириде, голямата дъщеря, защото идваше често във вилата ту да донесе вино и плодове, ту под друг предлог. Ако видите Ириде, ще я вземете за градска госпожица, но душата и беше селска. Беше чешит, както се казва: с голямо изпъкнало чело, кръгли черни очи, чипо носле и широка уста, а усмивката и разкриваше дребните и бели зъби. Висока, елегантна, с тънка талия и издути гърди, тънки глезени и китки. Идваше с бутилка и чаши, от стая в стая наливаше за пиене на нас, бояджиите, кацнали на скелето. Или сядаше на някой перваз, защото нямаше столове, и ни правеше компания, бъбрейки за това-онова. Изглежда невъзможно, но в Рим била ходила само два-три пъти с родителите си; беше нетърпелива да отиде там, да опознае градския живот. Веднъж ми рече с отчаян вид:

- Някой ден ще отида да работя и така ще се измъкна от тази пустош.

Уверих я, че с тяло като нейното може да бъде нещо повече от домашна прислужница; видях как веднага се наперчи, изпълнена с надежда. На мига и определих среща за вечерта. Тя прие и така започна нашата любов.

Но не си мислете за Ириде като за несериозно момиче. Харесваше и да прави любов, но край пътя, по селски, изправена до някоя ограда, откъдето минават коли напред-назад. Нямаше смисъл да и предлагам разходка в полето или да седнем на поляна под някое дърво. Тя отвръщаше: