Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нови римски разкази [bg]

Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:

В Нови римски разкази са включени някои от най-добрите разкази на Алберто Моравия. Писани са между 1954 и 1959 г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги Римски разкази, считани от критиката за определящи в неговото творчество. Това са разкази за проститутки и крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени хора, които не водят бляскав живот, но точно заради това ценят кратките мигове на щастие – танците, разходките с мотопед, следобедите на плажа и откраднатите целувки от любимата жена. Изключително широкият тематичен обхват на разказите, истинска човешка комедия, може да се възприеме и като щателнапроверка напораженията, подкопаващи целта в живота.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 186
Перейти на страницу:

- На този свят само чиновникът е добре... на двайсет години започва работа в канцеларията, излиза оттам на шейсет с пенсия. Никой не го освобождава, никой не му натяква, че има криза, не трепери от страх пред уволнение. Да живее чиновникът!

При тези мои думи Г аспарино, възрастен зидар, отбеляза:

- Е, добре, тогава всички да станем чиновници, дори и зидарите ли?

- Естествено, всички - чиновници!

- А знаеш ли какво означава това? Сега карат зидарите да работят, за да строят къщи; после обаче ще се строят къщи, за да накарат зидарите да работят, а накрая кой ще отиде да живее в тези къщи, зидарите ли?

Спорът бе философски, така да се каже, но веднага свърши, защото някой си Енрико, от бояджиите, неочаквано авторитетно заяви:

- Точно така: зидарите!

И ни остави всички с отворена уста.

Но веднага след това се разкая, че се е намесил, отдалечи се и отиде да пуши настрана. Останалите, все прости хора, се спогледаха и вдигнаха рамене с негласния въпрос: луд ли е? Ала тъй като от известно време наблюдавах този Енрико, имах свое мнение за него, затова го дръпнах настрана и го попитах направо:

- Я ми кажи, ти да не би случайно да си преоблеченият шах на Персия?

Той се усмихна с видимо превъзходство:

- Какво те кара да мислиш така?

Енрико е възрус младеж с очила и тесни рамене. Можех да го засегна, като му кажа, че бояджиите обикновено са едри мъже, защото занаятът им е тежък и изисква мускули. Вместо това просто отбелязах, че не е като другите. Тогава той ми разкри истината: не бил бояджия, а учен по обществени науки; баща му бил голям богаташ и притежавал веригата магазини за завеси на Виа Национале; той не искал парите на баща си, искал да живее от труда си като нас, работниците, да води нашия живот и да изпитва онова, което изпитваме ние.

- С каква цел? - поинтересувах се доста хладно.

Той се поколеба:

- С цел да проуча.

Веднага пламнах:

- Проучвай колкото щеш, но едно нещо никога няма да изпиташ, дори да се родиш отново.

- Кое?

- Чувството на безработния. Да допуснем, че след тази поръчка останем без работа, което е вероятно да се случи. Аз и другите сме на улицата с всичко останало, докато ти отиваш у вас, при тати, и си живееш по-добре от преди.

Със същия покровителствен вид, който малко ме дразнеше, Енрико отвърна, без да мисли, че е готов да бъде безработен. Парирах веднага:

- Отлично, но за теб това ще е игра, както децата играят на индианци: ще бъдеш индианец, но истинските индианци сме ние, истинските работници и безработни. Ти ще бъдеш винаги мним индианец, винаги ще имаш в запас татенцето с магазините, за самочувствие, въпреки че от инат ще се оставиш да умреш от глад; а за безработния самочувствието е всичко, драги мой.

Този път не отговори. С насилена непринуденост предложи да ме черпи едно питие. Приех и всичко свърши тук. Боядисвахме стаите в една вила, издигната на невисок хълм, недалеч от Касия. Беше голяма, с много земя; обработваха я селяни, чиято къща беше в долината под самата вила. Аз не бях близък с това семейство, но познавах добре Ириде, голямата дъщеря, защото идваше често във вилата ту да донесе вино и плодове, ту под друг предлог. Ако видите Ириде, ще я вземете за градска госпожица, но душата и беше селска. Беше чешит, както се казва: с голямо изпъкнало чело, кръгли черни очи, чипо носле и широка уста, а усмивката и разкриваше дребните и бели зъби. Висока, елегантна, с тънка талия и издути гърди, тънки глезени и китки. Идваше с бутилка и чаши, от стая в стая наливаше за пиене на нас, бояджиите, кацнали на скелето. Или сядаше на някой перваз, защото нямаше столове, и ни правеше компания, бъбрейки за това-онова. Изглежда невъзможно, но в Рим била ходила само два-три пъти с родителите си; беше нетърпелива да отиде там, да опознае градския живот. Веднъж ми рече с отчаян вид:

- Някой ден ще отида да работя и така ще се измъкна от тази пустош.

Уверих я, че с тяло като нейното може да бъде нещо повече от домашна прислужница; видях как веднага се наперчи, изпълнена с надежда. На мига и определих среща за вечерта. Тя прие и така започна нашата любов.

Но не си мислете за Ириде като за несериозно момиче. Харесваше и да прави любов, но край пътя, по селски, изправена до някоя ограда, откъдето минават коли напред-назад. Нямаше смисъл да и предлагам разходка в полето или да седнем на поляна под някое дърво. Тя отвръщаше:

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)