![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Това се оказа само сигнал за нов откос. После нищо. Открих Пиерото, независимо че Марио ме дърпаше за ръкава и ме молеше да изчакам. Последният откос беше красноречив: намерих го мъртъв, с окървавено лице, обърнато към тухлите, до пушката, която бе взел от колибата на Марконе.
Беше се застрелял, защото мислеше, че е убил зъболекаря, а онзи всъщност се отърва с лека драскотина. Беше стрелял, защото мислеше, че Оринджа му е изневерила, а не беше вярно. А се смяташе за измамен от Оринджа, понеже вярваше, че е сгоден за нея, ала и това не беше вярно. И кой знае още колко работи, които не бяха верни, си мислеше за другите и за себе си. Пролетта прави толкова чудеса, но него го бе подвела: същата сила на природата, тъй нежна в този ден над неподвижното море, под ясното небе, го бе накарала да прелее от ярост и го бе довела до смъртта.
НАИ-ХУБАВОТО нещо
Отидох да навестя Масимина и Пепе у тях за първи път, откакто се бяха оженили. Спряха ме на улицата и ме поканиха точно когато бързах да завия зад ъгъла, защото бях ухажвал Масимина години наред и не ми беше приятно да я видя с друг, дори и приятел. Но ме спряха, пък и двамата изглеждаха нетърпеливи - всеки по своя причина - да им гостувам за вечеря. Приех неохотно. Масимина, за онези, които не я познават, е ниска и пълна жена, с извивки намясто, с кръгла къдрава главичка, прилична на овне; като я видите с онези нейни блестящи хубави очи, малко носле, пълни устни и онова широко лице, ще си помислите, че е способна при определени обстоятелства да нанася удари с глава, или по-добре - с рога. Бях влюбен в нея, преди да напълнее толкова. Трябва да отбележа, че като лицензирана масажистка, една от най-добрите в Рим, беше развила мускули на гърдите, на раменете и на ръцете; стана широка в тялото, но запази, поне според мен, чара си на малко къдраво овне. Виждайки я отново, ми се стори доста по-широка, защото редом с нея беше мъжът и, много слаб и строен: дребен млад човек, с добри пропорции, и той къдрав, но рус, с лице на недосегаем, елегантен в широката си карирана риза и панталони аИ’атепсат, прилепнали по ханша и краката, с тегелирани джобове и шевове. Този малък грациозен съпруг Масимина си го беше извоювала със сила. Той не искаше да я знае, но накрая отстъпи пред настояването и. Работеше в барче в Трастевере, ала откакто се ожени, остави бара и не правеше нищо. С масажите Масимина печелеше и за двамата.
Отидох да ги навестя близо до Виа Анджело Емо, в новите райони, където сградите никнат по-бързо от гъби: обърнеш гръб на някоя поляна, после отново погледнеш натам и на мястото и вече има осеметажен жълт блок. Те живееха точно в един от тези блокове все едно от картон, а на партера имаше много магазини, ослепителни с техния неон, където даже и зелките на зарзаватчията имаха виолетово отражение. Нов квартал, нов дом и като позвъних и ми отвориха, видях съвсем нов апартамент. В малкото голо антре гърмеше гласът на радиото: в миниатюрната гостна Пепе слушаше спортните новини. Щом ме видя, ми рече:
- Върви натам, в кухнята, да поздравиш Масимина... докато аз слушам новините.
Забелязах, че погледът му е мътен, а лицето - унесено и си гризеше нокътя на показателя: знак на загриженост. Излязох и отидох в кухнята.
Тя също беше миниатюрна като гостната, но си имаше всичко необходимо, вградено и монтирано съвършено: шкафчета, мивка, котлони, маса, фурна. Масимина, с престилка, завързана през кръста, стоеше пред котлона. В силната си ръка стискаше дръжката на тиган: пържеше смес от мозък и тиквички и поставяше готовите кюфтенца върху жълта домакинска хартия. Погледна ме косо, без да помръдне:
- Видя ли ми къщичката? Харесва ли ти?
В гласа и, сладък и любезен, прозвуча нотка на нежност. Трогнах се, защото си помислих, че този дом от две стаички си го беше купила троха по троха, така да се каже, заделяйки настрана парите от масаж, и всичко това сега го бе поднесла на мързеливец като Пепе, който дори не я обичаше. Отвърнах:
- Апартаментчето наистина е хубаво.
Тя се засмя от удоволствие и добави:
- Върви да видиш спалнята, после ела тук и ми кажи как ти се струва.
Отидох за нейно удовлетворение. От двете страни на голямо двойно легло, ниско според модата, застлано със синя кувертюра, стояха две нощни шкафчета от тъмен махагон с крачета от бял клен; скринът също беше от тъмно дърво с бели крачета. На скрина дрънкулка от цветен порцелан изобразяваше следната сцена: върху кръгло плато с цвят на морски пясък коленичила на ръба женска фигурка в бански костюм гледаше с уплаха няколко рака. Отворена врата привлече погледа ми към банята, цялата бяла с никелирани кранчета. Всичко беше ново, чисто, лъснато, подредено. Върнах се в кухнята и тя веднага с трепет ме попита: