Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нови римски разкази [bg]

Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:

В Нови римски разкази са включени някои от най-добрите разкази на Алберто Моравия. Писани са между 1954 и 1959 г. и представляват естествено продължение на предшестващите ги Римски разкази, считани от критиката за определящи в неговото творчество. Това са разкази за проститутки и крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени хора, които не водят бляскав живот, но точно заради това ценят кратките мигове на щастие – танците, разходките с мотопед, следобедите на плажа и откраднатите целувки от любимата жена. Изключително широкият тематичен обхват на разказите, истинска човешка комедия, може да се възприеме и като щателнапроверка напораженията, подкопаващи целта в живота.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 186
Перейти на страницу:

- Е, какво ще кажеш?

Отговорих, отново развълнуван при мисълта, че тя тази спалня си я е обзавела с бедните си спестявания:

- Ще кажа, че е хубава.

- Нали? Купих я на Виа Кола ди Риенцо. Видя ли кувертюрата на леглото? Естествена коприна.

- Хубава, много хубава.

- А банята, видя ли я?

- Хубава, много хубава.

Тя отново се засмя, завъртя енергично тигана и след минута мълчание добави:

- Но най-хубавото тук, вътре, знаеш ли кое е?

Отвърнах, колкото да и направя комплимент:

- Най-хубавото тук си ти.

Видях я да клати отрицателно глава:

- Най-хубавото тук е моят съпруг.

Останах с отворена уста, защото не очаквах подобна декларация, толкова искрена. Тя продължи:

- Не е ли сладък, моят Пепе?... Такъв рус и къдрокос... Кажи ми: сладък ли е?

Възкликнах:

- Точно на мен ли трябва да ми говориш тези неща?

Най-после тя разбра:

- Споделям ги с теб, защото на друг не бих ги казала... Да, имам съпруг - истинско бижу... А сега иди при него, върви да му правиш компания, аз имам още малко работа в кухнята.

Оставих я с облекчение, защото, като я слушах да говори така за мъжа си, кръвта ми кипеше. Пепе беше изключил радиото и си гризеше нокътя умислен. След малко попита:

- Родолфо, мога ли да ти се доверя?

- Разбира се.

- Добре, слушай, тази вечер към единайсет имам среща... Трябва да отида.

- Среща? С кого?

Той отвърна нетърпеливо:

- С едно момиче. Ако си истински приятел, ще ми помогнеш. По някое време, да речем в десет и половина, ще ми напомниш, че двамата имаме среща с Фабрици, знаеш го, посредника на коли, относно сделка за гуми. Ти го казваш, аз го потвърждавам, после се сбогуваме с Масимина и излизаме. Разбрано?

Казвам ви истината, призля ми: да имаш за съпруга златна жена като Масимина, да си женен едва от месец и вече да си правиш срещи с момичета през нощта. Отвърнах направо:

- Ако наистина настояваш, ще ти направя тази услуга... но, повярвай, Пепе, постъпваш лошо.

- Защо да постъпвам лошо?

- Защото сте женени едва от месец... и Масимина толкова те обича.

Тогава той скочи като фурия:

- А какво да направя, като не чувствам нищо към нея? Тя ме притисна насила, по всички възможни начини и казах, че не я обичам... накратко, ако искаш да ми направиш тази услуга, добре, ако не - пак добре.

- Добре, успокой се, ще го направя.

В този момент Масимина, вече свършила с готвенето, влезе в гостната и започна да подрежда масата. Покри я с хубава покривка, сложи три куверта, не без да ми обърне внимание, че порцелановият сервиз е много фин, за шест души, с цветенца и златен кант. Весела, ходеше напред-назад из апартамента, носеше чинии, чаши и прибори. Цялата нейна веселост бе предназначена за съпруга и, а той седеше в креслото сериозен и разсеян. Забелязах, че при всяко минаване край него не се сдържаше и или ще го погали, или ще му подхвърли шеговита дума, или ще се отърка нежно с ханш о рамото му С две думи, беше влюбена и не се стесняваше да го показва: каквото и да правеше, го правеше за Пепе и само за него.

Седнахме на масата пред отворения прозорец с изглед направо към тротоара, защото апартаментът се намираше на партера. През тази задушна августовска вечер отвън долитаха звуци от други радиоапарати: кварталът беше огласен от една и съща песен, сякаш много петли кукуригат едновременно при изгрев слънце. Масимина донесе супник със спагети и ни сервира обилни порции; аз не я познавах като готвачка, но си помислих какви златни ръце има, а Пепе е луд да и изневерява с кой знае каква глупава повлекана. Изядохме мълчаливо спагетите, после похвалих Масимина, че е много добра готвачка, а тя призна колко и е приятно, че я ценя, защото Пепе постоянно се оплаквал. Пепе се възпротиви, намръщен:

- Не се оплаквам... но ти искаш да преяждам постоянно... яж, яж, яж... защитавам се.

Тя го следеше с очи, точно както майка следи сина си, и възкликна:

- Яж, не бой се... ако напълнееш, ще ти правя специални масажи и ще отслабнеш.

Мисълта за Масимина как прави масаж на съпруга си ме разсмя и така разговорът се прехвърли върху масажите. С палаво изражение Пепе подкани:

- Масимина, я разкажи какви тайни ти доверяват онези госпожи, докато ги масажираш. Слушай, Рудолфо, много е смешно.

Масимина се запъна леко, но разказа някои истории, наистина комични: стари жени карат любовниците си да ги масажират за удоволствие и го разправят; млади жени описват капризите на съпрузите си; киноактриси разказват свои преживявания. Със същата физиономия на палавник Пепе добави:

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)