![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
- Дърводелецът е.
Влязох и видях тъй добре познатата ми лоджия. През широко отворените прозорците се виждаха куполите, покривите и камбанариите, които бях гледал толкова години. Но мебелите не бяха същите: лоджията бе превърната в ателие на художник, луксозно, както личеше от тапетите, от софата и някои хубави мебели. В дъното, до вратата на банята, имаше статив с платно на него; други платна бяха опрени о стените. Художникът стоеше в средата на помещението и ме гледаше с очи на змей: и той млад, мургав, облечен като момичето с кадифени панталони и фланелка.
Каза забързано:
- Дошли сте за масата? Ето такава маса искам да направите...
Подаде ми страница, откъсната от чуждо списание: масата беше английски тип, Чипендейл, от онези, които се прегъват от двете страни. Попитах:
- От какво дърво искате да я направим? Махагон? Или от хубаво светло дърво: например...
В този момент забелязах един отворен куфар върху софата, а момичето сновеше до гардероба и обратно, слагайки дрехи в куфара. Младежът отвърна:
- Махагон... или пък не... Въобще хубаво дърво.
Гледаше обаче към нея и явно не бе в състояние да мисли за масата. Възкликна гневно:
- Ще престанеш ли веднъж завинаги с тази комедия? Върни дрехите на място.
- Не е комедия, отивам си.
- Няма да си отидеш, знаеш го, защо тогава е целият този театър?
- Не е театър и ще го разбереш след малко.
Тя продължи да хвърля нещата безредно в куфара. Направих се, че разглеждам вглъбено чертежа на масата, извадих от джоба си бележник и започнах да скицирам един сектор от мебела. Младежът ходеше напред-назад, после спря, взе ножче за престъргване на положените цветове и сряза платното върху статива. С ритник събори статива. Тя подхвърли коварно:
- Кой прави комедия сега? Не си въобразявай... не си развалил никакъв шедьовър!
Забелязах, че в обидите тя също прибягва до намеци за занаята. Продължих да чертая разреза: краката на масата бяха подвижни с цел да поддържат сгъваемите части, когато масата е разгъната. Нямаше детайли от метал: всички сглобки бяха от дърво. Краката бяха кръгли, а в долната си част - обърнати навън.
Тя се обади:
- Вместо да се сърдиш на картините си, ще направиш подобре, ако ми помогнеш да затворя куфара.
Той се приближи, уж да и помогне, но неочаквано грабна куфара с две ръце и го хвърли на пода, крещейки:
- Ето я моята помощ.
Сега всички дрехи лежаха разпилени по пода. Тя каза спокойно:
- Сега ще ги събереш.
- Няма да събирам нищо.
- Господин дърводелец - помоли тя с мил тон, - моля ви... съберете тези дрехи... бъдете така добър.
- Не пипайте нищо - изкрещя той, побеснял, - ако не искате да ви изхвърля по стълбите.
Какво би направил друг на мое място? Щеше да го накара да изхвърчи през прозореца. Но аз изпитвах съчувствие към него, а още повече и завист. Преди десет години на същото място същия вид сцени си устройвахме и ние с Джакомина. Това беше любов; и те като нас не си даваха сметка за това; а когато се опомнят, ще бъде прекалено късно. Отвърнах спокойно:
- Аз съм тук за масата. Уточнете от какво дърво я искате, и си тръгвам.
Тя извика:
- Ами да, направи си маса. Ще седиш сам на нея. Бъди сигурен! - и неочаквано се хвърли на софата, хълцайки, с глава между ръцете.
Тогава той направи това, което правех аз: седна до нея, взе я в прегръдките си, като я умоляваше:
- Хайде, Нела... бъди добра!
В същото време се обърна към мен:
- Да я направим от махагон... ще бъде добре.
Преди да си тръгна, добавих:
- С размери метър и петдесет на седемдесет сантиметра, маса за шестима.
- Добре, един и петдесет на седемдесет - потвърди той.
Същевременно се опитваше да успокои момичето, ала в отговор на всяка негова ласка или дума тя вдигаше рамене. Тъкмо си тръгвах, когато изпод рамото му нейният глас още плачещ, но властен, извика:
- Аз не я искам от махагон... искам я от круша.
ИНДИАНЕЦ
Безработицата е едно за безработния и друго - за работещия. За безработния е същинска болест, от която трябва да оздравее възможно по-бързо, иначе умира. За работещия е разпространяваща се болест и той трябва да внимава да не я прихване, сиреч и той да стане безработен. Така че след навършване на шестнайсет години, мога да смятам живота си като продължително заболяване с кратки моменти на оздравяване. Наскоро в разговор с другите бояджии във вилата на Виа Касия споменах: