Нови римски разкази [bg]

- Господин Санторо, дойдох да видя вашата къща... знаете ли, наистина става хубава?

Санторо отвърна отзивчиво:

- Но ние се познаваме вече, струва ми се? - и отиде направо към Оринджа, минавайки покрай мен.

Продължих да пуша и да гледам към морето.

Точно тогава се върна Пиерото, задъхан, с лице, зачервено от тичането и от яд, с поглед на луд. Попитах го къде е Марио, и той посочи към плажа, надалеч, без да отрони дума. После

продума:

- Щом се върне, ще го пречукам.

Имаше лошия навик често да се заканва: „Ще го пречукам“. Кой знае къде беше чул този израз, вероятно в някой жълт филм в киното на Макарезе. Казах му твърдо:

- Няма да пречукаш никого. Разбра ли?

В същия момент зъболекарят излезе от бунгалото заедно с Оринджа.

Говореше и със своя меден и същевременно леко дрезгав тембър, който мъжете възприемат, когато една жена им харесва:

- Сега ще се повозим покрай морето... ще видите, забавно е.

Говорейки, те се отправиха към колата, с която зъболекарят обикновено идваше до строежа: боядисан в червено джип, пригоден да се движи по всякакъв терен, благодарение на специално устройство.

- Оринджа - извика най-после Пиерото, отърсил се от смайването.

Тя се спря, погледна го, вдигна рамене и се качи в колата до зъболекаря. Джипът потегли веднага, пръскайки пясък с колелата си, и пое към Фреджене. Иззад дюната подигравателният глас на Марио отговори на Пиерото:

- На ти Оринджа! Зъболекарят ти я грабна... отмъкна ти я под носа... Какво ще правиш сега?

Този път Пиерото не се ядоса, само мълчаливо се отправи към селото и скоро изчезна от погледа. Марио дойде и се приближи с думите:

- Възможно ли е да е такъв глупак?

Хвърлих фаса:

- Ти и Оринджа няма да мирясате, докато не стане някоя беля... Той не е глупак, а е луд... Е, хайде на работа.

Продължихме да работим мълчаливо, без желание, обзети от безпокойство. Така изминаха двайсетина минути. Джипът се появи откъм Фреджене. Движеше се бързо, червен като огън, пое покрай синьото море. Обиколи плажа и спря: Оринджа и зъболекарят слязоха. Екна изстрел.

По онези места често се чуваха изстрели, защото там ловците причакват пъдпъдъка. Но този изстрел бе последван от вик на болка: зъболекарят вдигна ръка към рамото си и се преметна с главата надолу зад една дюна заедно с Оринджа. И ние с Марио разбрахме и се хвърлихме на земята точно навреме, за да избегнем още два изстрела, вдигнали пръски пясък от дюната, зад която се криехме. После, в тишината на морето, стрелбата продължи още няколко минути ту в посока към зъболекаря, ту към Марио и мен. Пиерото, защото беше именно той, ни обстрелваше иззад купчина тухли в края на плажа. За да го накара да спре, Марио изкрещя:

- Негодник, уби господин Санторо.