Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Гамаш кимна и продължи да се взира към билото на хълма, сякаш едва ли не очакваше група черни автомобили да се появят и да спрат там като купчина тор върху белия сняг.
Но не се случи нищо такова. Засега.
— Трябва да се подготвим за най-лошото. Да предположим, че той знае, че двамата с Жером не сме във Ванкувър — каза Терез. — Че не сме ти обърнали гръб. — Изглеждаше така, сякаш й се искаше да го бе направила. — Че всички сме тук, в Трите бора, и все още се опитваме да съберем информация за него.
Възрастната дама се обърна отново към Гамаш и го погледна замислено:
— Как да ти се доверим, Арман? Как можем да сме сигурни, че няма да направиш още нещо, без да го обсъдиш с нас?
— Само аз ли крия информация? — отвърна главният инспектор с въпрос и изненада себе си колко ядосано прозвуча. — Пиер Арно.
Изрече името така, като че ли го изплю.
— Кое е по-изобличаващо? По-опасно? — попита. — Полицай, който може да работи, а може и да не работи за Франкьор, или масов убиец? Психопат, който познава Sûretè отвътре по-добре от когото и да било? Арно има ли нещо общо с всичко това?
Гамаш се взираше в събеседничката си ядосано. Бузите й пламнаха и тя кимна отсечено:
— Според Жером има. Още не знае какво точно, но ако успеят да накарат онова нещо да работи, ще открие.
— И откога пази в тайна това име от теб? От мен? Не мислиш ли, че щеше да е по-добре, ако знаехме?
Неусетно детективът бе повишил глас, но се стараеше да се върне към нормалния тон, да се овладее.
— Oui — съгласи се Терез. — Щеше да е по-добре.
Гамаш кимна рязко:
— Станалото-станало. Грешката му не оправдава моята. Не постъпих правилно. Обещавам за в бъдеще да се съветвам с теб и Жером. — Протегна облечената си в ръкавица ръка. — Не можем да си позволим да се караме.
Терез се вгледа в протегнатата длан. След миг я стисна. Но не отвърна на леката усмивка.
— Защо не арестува Франкьор заедно с Арно и останалите? — попита, след като пусна ръката му.
— Нямах достатъчно доказателства. Опитах се да събера, но всичко беше само инсинуации. Франкьор беше заместник на Арно. Трудно бе да си представи човек, че не е замесен в убийствата в племето кри. Най-малкото трябваше да знае за тях. Но не можах да открия пряка връзка.
— Но си открил връзка с главен комисар Арно? — настоя Терез.
Засягаше тема, която отдавна не даваше мира на главния инспектор. Как така бе намерил преки уличаващи доказателства против главния комисар, но не и против неговия заместник?
Това още тогава го тревожеше. Тревожеше го и сега. Дори още повече.
Навеждаше го на мисълта, че не просто не бе успял да прочисти полицията от покварата, а и бе пропуснал да открие източника й.
Навеждаше го на мисълта, че някой бе покрил Силвен Франкьор. Отклонил бе вниманието от него. Но не бе защитил Арно. Хвърлил го бе на вълците. Възможно ли бе?
— Oui — отговори. — Трудно бе да ги намеря, но все пак съществуваха доказателства, които уличаваха Арно в убийство на хора от племето кри.
— Но той пледираше невинен, Арман. Нали не е възможно…
— Наистина да е бил невинен? — Гамаш поклати глава. — Не. Никакъв шанс.
Въпреки това детективът си помисли, че може би Пиер Арно не е бил чак толкова виновен, колкото е предполагал. Или пък е имало друг, който е носел много повече вина. Някой, който още бе на свобода.
— Защо главен комисар Арно е извършил тези престъпления? — попита Терез. — Това така и не се изясни по време на съдебния процес, нито пък фигурира в секретните документи по случая. Изглежда, че Арно е уважавал и дори се е възхищавал на индианците кри в началото на кариерата си. Трийсет години по-късно се оказва въвлечен в избиването на хора от племето. Без да има ясна причина.
— Е, той не е извършил убийствата собственоръчно, както знаеш — отвърна Гамаш. — Създал е атмосфера, в която употребата на груба сила с цел умъртвяване е била насърчавана. Дори награждавана.
— Направил е нещо повече от това, както доказа твоето разследване — допълни Терез. — От някои документи ставаше ясно, че е насърчавал убийствата и дори е разпоредил да бъдат извършени някои от тях. Доказателствата бяха неоспорими. Но така и не се разбра защо управленски кадър в полицията с отлична репутация би извършил подобни престъпления.
— Имаш право — съгласи се Гамаш. — Според уличаващите документи младежите, които са били убити, дори не са били престъпници. Даже напротив. Повечето изобщо не са имали полицейски досиета.
На място, където се ширеше престъпност, защо трябваше да бъдат убивани именно онези, които не бяха нарушили закона?