Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Недей да разваляш всичко.

— Коя част по-точно? – тя го наблюдаваше над цигарата си и за пръв път на него му се прииска да държи в ръката си рак и да го пусне на гърба под блузата й.

— Не мисля, че Скай се интересува особено от О’Фарел – добави Либърти, като го погледна по същия начин както Марго преди малко.

— Говори с нея, Либърти – каза той.

— Знаеш, че не мога.

И това беше проблемът – никой от двамата не можеше да каже каквото и да е било на Скай.

— О’Фарел бе толкова развълнуван за този уикенд, като опитен пилот преди полет – отбеляза Марго пред Скай, след като Никълъс ги бе напуснал.

Ръката на Скай блъсна някаква чаша на бара. Въпреки че опитът й с мъжете бе ограничен, тя разбираше, че О’Фарел е способен да й повлияе и да я накара да се почувства добре. Но неговата компания не й помагаше да забрави за онова, което усещаше под лъжичката. Нито й помагаше да даде отговор на въпроса, който настойчиво звънтеше в ушите й – наистина ли искаше да спи с О’Фарел и ако ли не, дали трябваше да му го каже?

— Може би в последна сметка ще пия уиски – каза тя. Обаче питието само я накара да се чувства още по-откъсната от случващото се наоколо, без да й предложи някакво решение.

Скоро стана време да тръгнат към киносалона „Емпайър“ на Лейчестър Скуеър. Пристигнаха навреме за кинопрегледа. Публиката ликуваше при добрите новини, които не бяха много, и притихваше при лошите, каквито имаше в изобилие.

Либърти безспирно бърбореше нещо на О’Фарел. Марго пушеше. Никълъс мълчеше. Уискито се плискаше в стомаха на Скай.

Предвид трудностите да общува с пилот от друга база, когото не бе виждала от два месеца, Скай нямаше представа какво О’Фарел бе планирал за вечерта и определено не знаеше какъв филм даваха. Когато започна, тя се зае да пали цигара от пакета, който Никълъс й бе подал, но се обърна към него, когато той произнесе със странен, приглушен глас: – Скай.

На екрана се появи някаква руса глава в аероплан и надписът. Те летяха сами премина през него злокобно бял. Лицето на Ейми Джонсън – или по-скоро на актрисата, която играеше нейната роля – прикова вниманието на Скай. Ейми Джонсън, първата жена пилот, прелетяла от Англия до Австралия, счупила рекорда, поставен от мъж. Ейми Джонсън, чиито постижения бяха подтикнали майката на Скай да полети към смъртта си. Ейми Джонсън, която също бе загинала през 1941 година, след като бе постъпила в Транспортните спомагателни военновъздушни сили.

На екрана тя все още бе жива. Униформеният й гащеризон бе смущаващо познат – като онези, които Скай носеше всеки ден – а и актрисата бе усвоила точно маниерите на Ейми.

Самолетът излетя, облаците се спуснаха надолу. След това – затъмнение. На Скай всичко това й бе добре познато – липсата на видимост от лошото време. Чувството, че сякаш си напуснал земната атмосфера и си се озовал на място толкова чуждо и толкова далечно, че ти се струва невъзможно някога изобщо да се върнеш. Лицето на Ейми – уплашено, невярващо, че това може да се случи на нея, толкова опитната. И внезапното прозрение, че това бе всичко – жена, сама в самолета сред облаците, а животът нямаше никакво значение.