За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Индийците смятат, че покоят и небитието са основата на всички неща и краят, до който те достигат. По такъв начин пълното бездействие — като най-съвършено състояние — е главна цел на техните желания. Върховното същество те назовават с дума, изразяваща неподвижност. Сиамците смятат, че върховното щастие се състои в това да не си задължен да оживяваш и движиш тялото си.
В тия страни, където прекомерната горещина изтощава и потиска човека, покоят е толкова сладостен и движението толкова мъчително, че тази метафизическа система изглежда напълно естествена. Буда, законодателят на Индия, е следвал това, което е чувствувал, препоръчвайки на хората състояние на пълна пасивност; но неговото учение, породено от климатичната леност и благоприятствуващо тази леност, е причинило хиляди злини.
Законодателите на Китай44 са били по-разумни; имайки пред вид състоянието на покой, в което някога хората ще изпаднат, и дейността, която им е необходима, за да изпълняват житейските си задължения, те са направили своята религия, своята философия, своите закони съвсем практични. Колкото повече физическите причини приближават хората до състоянието на покой, толкова повече моралните причини трябва да ги отдалечават от него.
Глава VI
За земеделието
в топлите климати
Обработването на земята е най-важният труд за хората. Колкото климатът ги принуждава да избягват този вид труд, толкова религията и законите трябва да ги подтикват към него. Ето защо законите на Индия, които дават земите на върховните господари и отнемат от частните лица духа на собственост, увеличават лошото влияние на климата, т. е. влиянието на обусловената от него леност.
Глава VII
За монашеството
Същите злини носи и монашеството; то се е зародило в горещите страни на Изтока, където човек е по-склонен към спекулативно съзерцание, отколкото към дейност.
В Азия броят на дервишите или монасите явно нараства толкова, колкото климатът става по-горещ; Индия, където горещините са изключителни, е препълнена с тях; същото съотношение се наблюдава и в Европа.
За да победят леността, пораждана от климата, законите трябва да лишават хората от всяка възможност да живеят, без да работят; но в южните части на Европа те действуват тъкмо обратното — дават на тези, които искат да живеят в безделие, места, подходящи за съзерцателен живот, и свързват с тях огромни богатства. Тези хора, живеейки в изобилие, което даже им е в тежест, с основание дават своите излишъци на простия народ; а той е загубил собствеността си на благата; те го възнаграждават за възможността да се наслаждават на безделието; и той започва да обича даже своето мизерно положение.
Глава VIII
Един добър китайски обичай
Описанията на Китай ни разказват за церемонията при откриване на земеделските работи, която императорът урежда всяка година. Целта тук е чрез този публичен и тържествен акт да се подтикнат хората към обработване на земята.
Освен това всяка година императорът бива известяван за земеделеца, който се е отличил в своята работа; и той го произвежда в мандарин — осми разред.
У древните перси всяка година на осмия ден от месец «хорем-руз» царете напускали своите пиршества, за да седнат на трапезата заедно с орачите. Това са чудесни примери за поощряване на земеделието.
Глава IX
Начини за поощряване на промишлеността
В книга деветнадесета ще покажа, че ленивите нации са обикновено горделиви. Би могло ефектът от това да се обърне срещу причината и леността да се премахне чрез тщеславието. В южните части на Европа, където народите имат толкова силно чувство за чест, би трябвало да се дават награди на земеделците, които са се отличили при обработването на земите, или на работниците, които са развили най-много своите предприятия. Тази мярка би могла да се приложи даже във всяка страна. В наши дни тя послужи за учредяване в Ирландия на една от най-значителните в Европа манифактури за платно.
Глава X
За законите, отнасящи се до трезвеността на народите
В топлите страни водната съставна част на кръвта изчезва бързо вследствие на изпарението; следователно тя трябва да бъде заместена с подобна течност. Водата там се употребява много; защото силните напитки биха съсирили глобулите на кръвта, които остават след изпарението на водната съставка.
В студените страни водната съставка на кръвта се изпарява малко и водата остава в голямо изобилие. Така че там могат да се употребяват спиртни напитки без страх от съсирване на кръвта. Тялото е изпълнено с влага; силните напитки, които придават движение на кръвта, не са неподходящи.