За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Турците, които не вземат никакви мерки в това отношение, виждат как в един и същ град християните избягват опасността, а те умират. Те купуват дрехи от чумави, носят ги и си карат, както обикновено. Учението за неумолимата съдба, която господствува над всичко, превръща господаря в спокоен зрител; той мисли, че бог е направил вече всичко и няма какво повече да прави.
Глава XII
За законите против тези, които се самоубиват
Историята не ни дава сведения, че римляните са си причинявали смърт без причина; но англичаните се самоубиват даже без да можеш да откриеш каквато и да е причина за това; самоубиват се дори в лоното на самото щастие. При римляните това действие е било резултат от тяхното възпитание; то се е кореняло в начина им на мислене и в обичаите им; при англичаните то е следствие на болест; то иде от физическото състояние на организма и не зависи от никаква друга причина.
Вероятно е това да е недостатък при филтрацията на нервните сокове; когато двигателните сили останат в постоянно бездействие, организмът започва да се уморява от самия себе си; душата не изпитва никаква болка, но усеща трудност при съществуването си. Болката е локализирано зло, което възбужда у нас желание да се избавим от нея; но тежестта на живота няма никакво определено място и води към желание да се прекрати тоя живот.
Ясно е, че гражданските закони в някои страни, предвиждащи присъда за самоубийство, не са лишени от основание; но да се произнасят присъди против него в Англия значи да се произнасят присъди против действията на побъркания.
Глава XIII
Следствия, които произтичат от климата на Англия
За нация, при която болестта, предизвикана от климата, въздействува толкова силно върху душата, че предизвиква отвращение към всичко на света, дори към живота, най-подходящият начин на управление (за хора, на които всичко е станало непоносимо) е този, при който причините за страданията не могат да се приписват на едно лице; при който управляват не толкова хората, колкото законите и поради това, за да се измени държавата, трябва да се променят самите закони.
И ако същата тази нация получи от климата още и известна нетърпеливост на характера, която да не й позволява дълго време да търпи едни и същи неща, очевидно е, че начинът на управление, за който току-що стана дума, би се оказал за нея още по-неподходящ.
Тази нетърпеливост на характера сама по себе си няма голямо значение; но съединена със смелостта, тя може да означава много.
Тя е различна от лекотата, с която някои се заемат с празни работи и ги изоставят така, както са ги започнали. Тя е по-близо до настойчивостта, защото произтича от усещането на злото — едно толкова живо усещане, което не отслабва дори от навика да бъде търпяно това зло.
Този характер у една свободна нация би бил много подходящ за разстройване плановете на тиранията, чиито действия в началото са толкова бавни и вяли, колкото бързи и решителни са в края; която започва да помага с една ръка, за да може веднага след това да потиска с безброй ръце.
Заробването винаги започва с приспиване. Но народ, който не знае покой при никое положение, който непрекъснато се опипва и намира всички свои болни места, никога не може да бъде приспан.
Политиката — това е една безшумна пила, която се движи бавно и бавно достига своята цел. Но хората, за които току-що стана дума, не биха могли да издържат мудността, дребнавостта, хладнокръвието на преговорите; тук те биха се оказали по-слаби от всеки друг народ и преговаряйки, биха загубили онова, което са спечелили чрез оръжие.
Глава XIV
Други следствия от климата
Нашите деди — древните германци, са живеели в климат, при който страстите са оставали спокойни. В своите закони те са представяли нещата така, както са ги виждали, без да фантазират. Съдейки за оскърбленията на мъжете по големината на нанесените им рани, те са съдели със същата простота и за оскърбленията на жените. Много своеобразен в това отношение е законът на алеманите. Ако някой е разголвал глава на жена, плащал глоба от шест солида; толкова и ако разголел краката й до колене; двойно повече плащал, ако разголел краката й над коленете. Струва ти се, че законът е измервал величината на оскърблението върху личността на жената така, както се измерва геометрическата фигура; той е наказвал не въображаемото, а извършеното престъпление.