За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Но когато един от германските народи се отправя в Испания, климатът там му налага други, съвсем различни закони. Законът на вестготите е позволявал да се пуска кръв на свободнородена жена само в присъствието на бащата, брата, сина или чичото. Въображението на народа се възпламенява, а от него се разгаря и въображението на законодателите; законът започва да подозира във всичко един народ, който сам е можел да подозира всичко.
Затова тия закони са се отнасяли с най-голямо внимание към поведението на двата пола. И все пак, съдейки по наказанията, които са предвиждали, те, изглежда, са били насочени повече към удовлетворяване на личната мъст, отколкото към изискването за обществено отмъщение. Така в повечето случаи те са предвиждали даване на двамата виновни в робство на родителите или на оскърбения съпруг. Свободно-родената жена, която се е отдавала на женен мъж, е бивала оставяна в пълно разположение на неговата жена. Тези закони задължавали робите да завързват и предават на мъжа жената, хваната в момент на прелюбодеяние. Те са разрешавали на нейните деца да я обвиняват и да разпитват робите й, за да я уличат. Затова те са били по-пригодни за изискана разработка на определен въпрос на честта, отколкото за установяване на добър ред. И не трябва да се учудваме, загдето граф Юлиан е смятал, че оскърбление от такъв род е струвало гибелта на неговото отечество и на неговия крал. Няма нищо изненадващо и в това, че при подобно състояние на нравите маврите са могли така лесно да се установят в Испания, да се задържат там и да забавят падането на своята империя.
Глава XV
За особеното доверие на народа към закона, обусловено от климата
Японският народ има такъв свиреп характер, че неговите законодатели и управляващи не биха могли да изпитват никакво доверие в него; те поставят пред неговите очи само съдии, заплахи и наказания; на всяка крачка той се намира под полицейски надзор. Тия закони, които от пет глави на семейство назначават единия за управител на останалите; тия закони, които за едно само престъпление наказват цялото семейство или целия квартал; тия закони, които не признават никакви невинни там, където може да има един виновен, са създадени за това хората да не се доверяват един на друг, всеки да следи другия и да му бъде надзирател, свидетел и съдия.
Индийският народ, обратното, е кротък, мек, състрадателен; затова неговите законодатели са му оказали голямо доверие. Те са установили малко наказания, и то нестроги; и те не се прилагат с всичката им строгост. Те са поверили племенниците на вуйчовците и сираците — на настойниците така, както другаде се поверяват на родителите; те са установили наследяването да става според достойнството на наследника. Сякаш са мислили, че всеки гражданин трябва да се осланя на добрия характер на останалите.
Те лесно дават свобода на своите роби; женят ги, отнасят се с тях като със свои деца: щастлив климат, който ражда чисти нрави и създава кротки закони.
КНИГА ПЕТНАДЕСЕТА
КАК ЗАКОНИТЕ ЗА ГРАЖДАНСКОТО РОБСТВО СЕ ОТНАСЯТ КЪМ ХАРАКТЕРА НА КЛИМАТА
Глава
I
За гражданското робство
Робството, собствено казано, е установяване на право, което дава такава власт на един човек над друг, че той става абсолютен господар на живота и имуществото му. То не е добро по самата си природа; от него няма полза нито робът, нито господарят; първият, защото не може да направи нищо по силата на добродетелта; вторият, защото в отношенията си с робите установява различни лоши навици, които незабелязано го приучават да пренебрегва всички нравствени добродетели, правят го горд, нетърпелив, суров, гневен, сладострастен, жесток.
В деспотическите държави, където вече е установено политическо робство, гражданското робство е по-поносимо от другаде. Там всеки е доволен, че може да се препитава и живее. Затова положението на роба не е така тежко, както положението на поданика.
Но в монархическото управление, където е безусловно необходимо да не се потиска и унижава човешката природа, не трябва да има роби. При демокрацията, където всички хора са равни, и при аристокрацията, където законите трябва да употребят всички свои усилия, за да направят всички хора равни — доколкото природата на тоя вид управление допуска това, робството е противно на държавната уредба; то служи само за да осигури на гражданите могъщество и разкош, от които те в същност съвсем не се нуждаят.
Глава II
Произход на правото на робство според римските юристи