За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Азиатските монарси всяка година издават укази, които освобождават от налози някоя от провинциите на държавата им; всяка проява на волята им е благодеяние. А в Европа господарските укази огорчават поданиците дори преди те да са ги видели, защото тук винаги се говори за нуждите на господаря и никога за нашите нужди.
От непростимото безгрижие на управляващите в азиатските страни, дължащо се на начина на управление и често на климата, народът извлича тая облага, че не го обременяват непрекъснато с нови изисквания. Там разходите не растат, защото никога не се правят нови проекти; и ако случайно такива проекти все пак възникват, те са такива, че им се вижда краят; не са само започнати проекти. Хората, които управляват държавата, не я държат в тревога, защото самите те не се тревожат. Колкото се отнася до нас, установяването на някакъв ред във финансите е невъзможно, защото ние винаги знаем, че ще правим нещо, но никога не знаем какво ще правим.
У нас голям министър наричат не този, който разпределя обществените доходи благоразумно, а този, който се отличава с хитрост и винаги намира начин да се измъкне от трудното положение.
Глава XVI
За завоеванията
на мохамеданите
Прекомерните налози стават причина за онази удивителна лекота, с която мохамеданите извършват своите завоевания. Народите, вместо да плащат цяла поредица непосилни данъци, които ловката алчност на императорите е изобретила, започнали сега да плащат един прост данък, лесен и за изплащане, лесен и за събиране; те предпочели да се подчинят на една варварска нация, отколкото на едно покварено управление, при което са изтърпели всички трудности, произтичащи от несъществуващата вече свобода, и всички ужаси на съществуващото вече робство.
Глава
XVII
За увеличението на войската
Една нова болест се разпространи в Европа; тя обхвана нашите господари и ги накара да поддържат безкраен брой войски. Тя се засилва и става неизбежно заразителна; защото, щом една държава увеличи това, което нарича свои войски, другите веднага правят същото; така че от това не се печели нищо освен едно общо разорение. Всеки монарх държи подръка толкова войска, колкото би му била необходима, ако народите му са заплашени от изтребление; и това усилие на всички против всички наричат мир. Така Европа се оказа толкова разорена, че ако отделните хора се намираха в сегашното положение на трите най-богати държави в тази част на света, едва ли би имало за какво да живеят. Ние сме бедни, макар да владеем богатствата и търговията на целия свят; и скоро при това наше старание да имаме колкото може повече войска няма да имаме нищо друго освен войници и ще заприличаме на татарите.
Като не се задоволяват с купуването на войска от по-малките държави, великите господари се стараят да печелят навсякъде съюзници, което почти означава да пръскат пари на вятъра.
Последица от това положение е непрекъснатото нарастване на данъците, както и изключващото всяка възможност за изцеление обстоятелство, че за война се разчита вече не на данъците, а на собствения капитал. Не е нечувано, че държавите сега ипотекират своите земи даже в мирно време и употребяват за собственото си разорение средства, които наричат извънредни и които наистина са толкова извънредни, че дори най-разточителният син в едно семейство едва ли би могъл да измисли.
Глава XV
III
За освобождението от данъци
Правилото на великите империи на Ориента да се освобождават от данъци пострадалите провинции би трябвало да бъде въведено и в монархическите държави. В много от тях то е въведено; но то повече ги обременява, тъй като господарите, събирайки все толкова данъци, правят цялата държава съпричастна в събирането им. За да бъде облекчено едно село, което плаща нередовно, се обременява друго, което плаща по-редовно; това не помага на първото село, а второто разорява. Народът, притиснат от необходимостта да плаща, от страх да бъде ограбен и от опасност да плаща добавки, изпада в отчаяние.
Една добре управлявана държава трябва винаги да държи в запас определена сума за непредвидени случаи. Обществото е като частните лица, които, ако изразходват изцяло доходите от земите си, се разоряват.
По отношение на «сговорния съюз» между жителите от едно и също село се казвало, че той има смисъл, защото е можело да се предположи, че иначе те ще организират мошенически заговор; но откъде накъде въз основа на предположения ще се създава правило, което само по себе си е несправедливо и разо- рително за държавата?
Глава XIX