За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Невъзможно е да се повярва, че робството дължи съществуването си на чувството за състрадание и че то е било установено по следните три начина:
Международното право е наложило пленниците да бъдат превръщани в роби, за да не бъдат те убивани. Римското гражданско право е позволявало на длъжниците да се продават на своите кредитори, за да не бъдат малтретирани от тяхна страна; а естественото право е изисквало децата, които бащата-роб не може да изхрани, да остават също така роби, какъвто е техният баща.
Тези доводи на юристите нямат никаква убедителна сила. 1. Не е вярно, че по време на война се убива само в случай на крайна необходимост; щом веднъж човек е направил роб другия човек, не може да се каже, че той е бил поставен в положение да го убие по необходимост; нали не го е убил. Единственото право, което войната може да даде по отношение на пленниците, е да бъдат те поставени в такова положение, че да не могат повече да вредят. Убийствата, извършвани хладнокръвно от войниците, се отхвърлят от всички народи на света.
2. Не е вярно, че един свободен човек може да се продаде. Продажбата предполага цена; но тъй като робът заедно със себе си донася в собственост на господаря цялото свое имущество, излиза, че господарят не дава нищо и робът не получава нищо. «Но робът има нещо скътано» — ще кажат. Да, обаче то си е само негова лична принадлежност.
Ако не му е позволено да се самоубива, понеже така се откъсва от отечеството си, на него още повече не му е позволено да се продава. Свободата на всеки гражданин е част от общата свобода. А в народната държава тя е даже част от върховната власт. Да продадеш гражданството си е такава крайност, каквато трудно може да се допусне у някого. Ако свободата има цена за този, който я купува, тя е безценна за този, който я продава. Гражданският закон, който позволява на хората да разделят благата, не може да включи в числото на тия блага онази част от хората, която трябва да извърши подялбата. Гражданският закон, който обезсилва договорите, включващи някаква щета, не може да обезсили споразумение, което включва в себе си най-чудовищното от всички неща.
Третата причина са ражданията. Тя изчезва заедно с предишните две. Защото, ако човек няма право да продава себе си, той още по-малко има право да продава своя син, който още не е роден. Ако един военнопленник не бива да се превръща в роб, още по-недопустимо е това за неговите деца.
Ако смъртното наказание на един криминален престъпник е нещо оправдано, то е затова, че законът, който наказва, е създаден в негова полза. Например убиецът се ползува от защита на закона, който го осъжда; този закон непрекъснато е охранявал неговия живот; следователно той не може да протестира против него. Но не е същото с роба; законът за робството никога не е бил в негова полза; той е във всички случаи против него — нещо, което е противно на основния принцип на всяко общество.
Ще кажат — този закон би могъл да му бъде полезен, тъй като господарят дава прехрана на роба. В такъв случай обаче робството трябва да се сведе до лица, които са неспособни сами да се прехранват. А такива роби никой не желае. Колкото до децата, природата им е дала за прехрана майчиното мляко; останалата част от тяхното детство е толкова близка до възрастта, в която те стават способни да принасят полза, че не може да се каже, че този, който ги е изхранил, за да им стане господар, им е дал нещо.
И най-сетне робството е толкова противно на гражданското право, колкото и на естественото право. Кой граждански закон би могъл да попречи на един роб да избяга — роб, който да стои извън обществото и който следователно остава извън обсега на гражданския закон. Той може да бъде задържан само по силата на семейния закон, т. е. на закона на неговия господар.
Глава
III
Друг източник на правото на робство
С не по-малко основание аз бих казал, че правото на робство произтича от презрението, което един народ изпитва към друг поради резличията в обичаите.
Лопес де Гомара казва, че «испанците са намерили край «Света Марта» кошници, които местните жители били напълнили с хранителни продукти; имало е морски раци, охлюви, водни кончета, скакалци. Победителите сметнали това за престъпление от страна на победените.» Авторът признава, че този обичай е едно от юридическите основания за испанците да превърнат американците в свои роби; другото основание за това е пушенето на тютюн и носенето на бради по маниер, различен от испанския.
Знанията укротяват хората; разумът ги води към човечност; и само предразсъдъците ги отклоняват от това.