За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ето защо хората, които живеят в студен климат, са по-силни. Дейността на сърцето и реакцията на крайните влакна се извършват по-добре; течностите са в по-голямо равновесие, кръвта се стреми по-енергично към сърцето, а сърцето на свой ред има по-голяма сила. Тази по-голяма сила трябва да дава много резултати — например по-голяма вяра в самия себе, т. е. по-голяма смелост; повече съзнание за своето превъзходство, т. е. по-малко желание за мъст; по-голяма увереност в своята сигурност, т. е. по-голяма откровеност, по-малко подозрителност, политиканство и хитрости. Поставете един човек в топло и затворено помещение и той веднага ще започне да усеща по причини, за които току-що говорихме, силно отпускане на сърцето. И ако при това положение му предложите да извърши някоя смела постъпка, той, смятам, ще бъде много малко разположен към това; физическата му отпадналост ще внесе безсилие в душата му; той ще се страхува от всичко, защото ще смята, че не е способен за нищо. Хората от топлите страни са плахи като старци; хората от студените страни са смели като юноши. Ако обърнем внимание на последните войни, които са така близо пред очите ни и ни дават възможност да забележим някои леки и незабележими отдалече влияния, ще се уверим, че хора от севера, прехвърлени да воюват на юг, не могат да извършат такива прекрасни подвизи, каквито вършат техните съотечественици, сражавайки се в родния си климат и показвайки цялото си мъжество.
Чрез силата на мускулите си северните народи извличат от храната най-сурови сокове. Оттук две последствия: първото, че частиците на хила, или на лимфата, поради големия им размер са по-пригодни за отслагване във влакната и по-добре ги хранят; второто, че поради суровостта си те са по-малко пригодни да придават острота на нервния сок; затова човешките организми са едри, но не така живи.
Нервите, които проникват в цялата тъкан на нашата кожа, са съединени в нервни снопчета. Обикновено се възбужда не целият нерв, а една безкрайно малка частица от него. В топлите страни, където кожната тъкан е отпусната, краищата на нервите са разгърнати и изложени дори на най-слабото действие на нищожни предмети. В студените страни кожната тъкан е стегната, трапчинките по нея — свити; малките нервни кичурчета са някак си парализирани; усещането стига до мозъка само ако е много силно и завладява нерва изцяло. А въображението, вкусът, чувствителността, живостта зависят от безброй много малки впечатления.
Аз съм наблюдавал външната тъкан на езика на овца — там, където той, разглеждан с просто око, изглежда покрит с брадавички. Когато погледнах под микроскоп тия брадавички, забелязах, че те са покрити с реснички, нещо като мъх; а между брадавичките имаше пирамидки, които завършваха с малки четчици. Има голяма вероятност тези пирамидки да съставят главния орган на вкуса.
Аз замразих половината от тоя език и видях, че брадавичките се смалиха значително; даже няколко реда от тях потънаха във влагалищата си. Когато разгледах тъканта под микроскоп, вече пирамиди не видях. Колкото езикът се размразяваше, толкова брадавичките, забележимо с просто око, се повдигаха; а под микроскоп можеше да се забележи появата на ресничките.
Това наблюдение потвърждава казаното от мене, че в студените страни нервните разклонения са по-малко разгърнати; те потъват във влагалищата си, които ги предпазват от действието на външните предмети. В такъв случай те стават по-малко чувствителни.
В студените страни чувствителността на човека спрямо удоволствията трябва да е малка; по-голяма трябва да е тя в умерените страни; и изключително голяма в страните с горещ климат. Както климатите биват различавани по градусите на географската ширина, така ние можем да ги различаваме и по, така да се каже, степента на човешката чувствителност. Аз съм гледал опера в Англия и в Шотландия; това бяха едни и същи пиеси, едни и същи артисти; но музиката, също така една и съща, оказваше такова различно въздействие върху двете нации — едната я посрещаше съвсем спокойно, докато другата изпадаше в луд възторг, — че всичко ми се стори непонятно.
Същото е и с усещането на болката; тя се възбужда у нас при разкъсване влакната на нашето тяло. Създателят на природата е направил така, че тази болка е толкова по-силна, колкото разкъсването е по-голямо; но е очевидно, че масивните тела и грубите влакна у хората на север са по-неподатливи на такива дразнения, отколкото нежните влакна у хората от топлите страни; тяхната душа следователно е по-нечувствителна към болката. За да предизвикаш чувствителност у един московец, трябва да му одереш кожата.