За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
[
←54
]
Ератостен (ок. 275—194 г. пр. н. е.) — един от големите учени на епохата, възпитател на Птолемей II, директор на Александрийската библиотека, автор на редица съчинения в областта на математиката, астрономията, географията и филологията.
[
←55
]
Под «монета» авторът разбира парични знаци, изобщо пари.
[
←56
]
Гарсиласо Инка (1540—1616) — испански историк, автор на история на инките.
[
←57
]
Пети, Уилям (1623—1683) — английски икономист, поставил основите на трудовата теория за стойността.
[
←58
]
Арпан — древна мярка за повърхност, равняваща се от 35 до 51 ара в зависимост от областта.
[
←59
]
Бейл, Пиер (1647—1706) — френски философ, предшественик на Просвещението. Занимава се с проблеми от философско-религиозно и морално естество. Неговият «Исторически и критически речник» е първият енциклопедичен труд в Европа.
[
←60
]
Публично изгаряне на клада на еретици или еретически произведения. Появява се през 13 век. Основен атрибут на инквизицията.
[
←61
]
Боманоар, Филип де Реми (1250—1296) — френски юрист, привърженик на монархичния държавен строй. В основното му съчинение «Обичаите на Бовуази» се описва местното обичайно право във Франция през феодализма (XI—XII в.).
[
←62
]
Фидеикомисите са завети, които са се появили по-късно от легатите. Те представлявали неформално учредени завети, които могли да бъдат направени както в завещанието, така и вън от него – без спазване на онези строги форми, които са характерни за легатите.
Първоначално фидеикомисите не са били задължителни и са се разглеждали като прости пожелания на наследодателя, които наследникът може да изпълни или да не изпълни. Фидеикомис означава именно »поверен на добросъвестността” на лицето, от което се е искало да го изпълни. Задължителната сила на фидеикомисите датира от времето на Октавиан Август.
Фидеикомиси можели да се правят в полза не само на римски граждани, способни да получават наследство по завещание, но и на други лица. За да бъдат правно задължителни обаче, фидеикомисите трябвало да бъдат направени от лице, което е способно да завещава.
[
←63
]
«Тегли духът ми да пее как в нови тела се превръщат формите...» — Овидий, «Метаморфози».
[
←64
]
Монтескьо говори за френския историк Жан Батист Дюбо (1670—1742), автор на «Критическа история на основаването на френската монархия в Галия».
[
←65
]
Избягване от, неизпълняване, изклинчване от.
[
←66
]
Ешвени — графски съдии.
[
←67
]
Бенефиций — задължение, поето от васала пред феодала, от което зависи неговият феод и според което му дължи абсолютна преданост и вярност.
[
←68
]
Амфиктион — обединение на различните гръцки градове, в което са се обсъждали общите интереси и са се разрешавали спорни въпроси. Първоначално е основано с цел закрила на светилищата и храмовете.
[
←69
]
Мор, Томас (1478—1535) — английски хуманист от епохата на Ренесанса, виден държавник и писател. С книгата му «Утопия» е свързано възникването на утопичния социализъм.
[
←70
]
Граф Буленвилие (1658—1722) — френски историк, който считал, че франките са завоевателите на Галия.
[
←71
]
Във Франция.