Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политика » За духа на законите
За духа на законите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

За духа на законите

Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:

За духа на законите (на френски: De l'esprit des lois, също така понякога се нарича Духът на законите) е трактат по политическа теория, публикуван за пръв път анонимно от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо през 1748 с помощта на Клодина Герен дьо Тансен. Първоначално е публикуван анонимно, отчасти защото творбите на Монтескьо са били обект на цензура, като влиянието на трактата извън Франция е било подпомогнато от бързото му разпространение на други езици. През 1750 Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През 1751 Католическата църква добавя „За духа на законите към своя Index Librorum Prohibitorum (Списък на забранените книги). Но политическият трактат на Монтескьо има огромно влияние върху работата на много други, сред които от най-голямо значение върху Екатерина Велика, която създава Наказ („Инструкция“), също върху Бащите-основатели на Конституцията на Съединените щати и Алексис дьо Токвил, които прилагат методите на Монтескьо за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка”. Маколи намеква за значението на Монтескьо във своето есе от 1827, озаглавено Макиавели: Монтескьо се радва, вероятно, на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа.
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.

СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 289
Перейти на страницу:

При тази нежност на органите у хората от топлите страни душата е изключително чувствителна към всичко, което е свързано със съединяването на двата пола; там всичко се свежда до това.

В северния климат физическата страна на любовта едвам се усеща с достатъчна сила; в умерения климат любовта, съпровождана с хиляди прибавки, става примамлива чрез разни неща, които изглежда да са любов, макар в действителност все още да не са; в по-горещия климат любовта е любов заради самата нея; тя е единствената причина за щастието; тя е животът.

В южните страни организмът — нежен, слаб — се отдава на една любов, която непрекъснато се ражда и удовлетворява в харема; или пък на любов, която при едно независимо положение на жената е изложена на хиляди опасности. В северните страни организмът — здрав, добре сложен, но тежкоподвижен — намира удоволствие във всяка дейност, която може да развълнува душата — любов, пътувания, войни, вино. В северните климати вие ще срещнете хора с малко пороци, с достатъчно добродетели, с голяма искреност и откровение. Колкото повече се приближавате към южните страни, толкова повече се отдалечавате от самия морал; по-силните страсти там умножават престъпленията; всеки се старае да надмине другия по всичко, което ще облагоприятствува същите тези страсти. В страните с умерен климат вие ще видите народи, непостоянни в своето поведение, даже в своите пороци и добродетели; климатът там няма достатъчно определени свойства, за да може да им придаде устойчивост.

Климатът може да бъде толкова горещ, че тялото да остане съвършено без сили. Тогава немощта на тялото се предава и на душата; никакво любопитство, никакво благородно начинание, никакво великодушие; всички склонности са пасивни; леността се превръща в щастие; за предпочитане е да понасяш наказания, отколкото да принуждаваш духа си към дейност; и робството е по-поносимо от усилията на разума, необходими да се управляваш сам.

Глава III

Противоречия в характера на някои южни народи

Индийците по природа са лишени от смелост; даже децата на европейци, родени в Индия, губят смелостта, характерна за европейския климат. Но как да се съгласува с това тяхната жестокост, техните обичаи, техните варварски наказания? Мъжете там се подлагат на невероятни мъчения, а жените се самоизгарят; колко много сила при такава голяма слабост!

Природата, която е дала на тия хора слабост, правеща ги боязливи, им е дала в същото време едно толкова живо въображение, че всичко ги поразява свръхмерно. Същата тази чувствителност на органите, която ги кара да се страхуват от смъртта, ги заставя да се плашат от редица неща повече от смъртта. И същата чувствителност, която ги заставя да избягват всички опасности, им дава сила да презират тия опасности.

Както доброто възпитание е по-необходимо за децата, отколкото за възрастните, така мъдрите законодатели са по-необходими за народите от тия климати, отколкото за нашите народи. Колкото хората са по-податливи на силни впечатления, толкова е по-важно тия впечатления да бъдат възприемани по подходящ начин — да не се усвояват предразсъдъци, а да се постъпва според разума.

По времето на римляните народите на Северна Европа са живеели без занаяти, без възпитание и почти без закони; и въпреки това благодарение само на здравия смисъл, свързан с грубата тъкан на човешкия организъм в тия климатични области, те са застанали с удивителна мъдрост срещу римското могъщество, докато дошъл моментът да излязат от своите гори и да го съборят.

Глава IV

Причината за неизменността на религията, нравите, обичаите и законите в страните на Ориента

Ако към нежността на органите, поради която народите от Ориента получават най-силните на света впечатления, прибавите известна леност на ума, естествено свързана с леността на тялото, която ги прави неспособни за никакъв подвиг, никакви усилия и напрежение, вие ще разберете защо тяхната душа, веднъж възприела едни впечатления, не може вече да ги промени. Поради това законите, нравите, обичаите, даже и тези, които се отнасят към такива безразлични неща като облеклото, си остават в Ориента и днес такива, каквито са били преди хиляди години.

Глава V

За това, че лоши законодатели са тези, които са поощрявали пороците, породени от климата, а добри — тези, които са се борели с тези пороци

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 289
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)