За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Кое е по-изгодно за господаря и народа — даването под аренда или държавното управление на налозите
Държавното управление е управление на добрия стопанин, който сам с икономия и ред събира своите доходи.
При държавното управление господарят е властелин да ускори или забави събирането на налози, като се съобразява със своите нужди или с нуждите на народа. При държавното управление той запазва за държавата огромните печалби от откупването на данъците, които иначе разоряват страната по хиляди начини. При държавното управление той спестява на народа неприятното зрелище на внезапно забогатяване на отделни хора. Събраните пари при тоя начин на управление на данъците минават през малко ръце; те отиват право при господаря и следователно скоро се връщат у народа. При държавното управление господарят избавя народа от безброй лоши закони, които винаги предизвикват скъперничеството на откупвачите, търсещи облаги от настоящето чрез начинания, гибелни за бъдещето.
И тъй като този, който има пари, винаги има власт над другите, откупвачът на данъци придобива деспотическа власт дори и над самия господар; сам той не може да издава закони, но заставя него да прави това.
Допускам, че понякога е полезно да се започне с даването на откупи на някои нововъведени данъци. За предупреждение срещу измами са нужни изкуство и изобретателност, които се внушават на откупвачите от самия им интерес и които чиновниците не са в състояние да измислят; обаче след като веднъж откупвачът установи системата за събиране на налозите, може с успех да се премине към държавно управление. В Англия управлението на акциза и пощенските налози такова, каквото е днес, е било заимствувано от откупчиците.
В републиката данъците се намират почти изцяло под държавно управление. Противоположният на този ред е бил един от големите недостатъци в управлението на Рим. В деспотическите държави, където е установено държавно управление на данъчната система, народите са безкрайно по-щастливи: примери за това са Персия и Китай. Най-нещастни са ония страни, където господарят дава на откуп морските пристанища и търговските градове. Историята на монархиите е изпълнена със злини, причинени от откупвачите.
Нерон, възмутен от изнудването на откупвачите, замислил един неосъществим и великодушен план за премахване на всички налози. Не измислил държавно управление на налозите, а издал четири указа, които постановявали: законите, издадени срещу откупвачите и държани в тайна, да бъдат обнародвани; откупвачите да бъдат лишавани от това, за което не са предявили искане в продължение на една година; да бъде назначен претор, който да разглежда техните претенции без каквито и да е формалности; търговците да не плашат никакъв данък за своите кораби. Това са хубави дни от управлението на този император.
Глава XX
За откупвачите на налози
Всичко е загубено, ако доходната професия на откупвачите стане поради богатството им още по-почитана. Това може да е уместно в деспотическата държава, където събирането на данъци е част от задълженията на самите управители. Но то е неуместно в републиката; и нещо подобно е причинило падането на римската република. Не по-уместно е то в монархията; няма нищо по-противно на духа на този вид управление от него. Всички съсловия биват обхванати от недоволство; честта тук губи всяко значение; средствата за бавно и естествено отличаване на хората не трогват вече никого и управлението бива ударено в самия негов принцип.
Познати са в минали времена скандални забогатявания; това е било една от бедите на Петдесетгодишната война; но тогава на тия богатства са гледали с присмех, а сега им се възхищаваме.
Всяка професия има своята участ. Участта на тези, които събират налози, богатства и получават възнаграждения, е самата тя богатство. Славата и честта са участта на благородничеството, което не знае, не вижда, не усеща друго истинско благо освен честта и славата. Почитта и уважението остават за ония министри и чиновници, които, получавайки след работа друга работа, бдят ден и нощ за благото на държавата.
КНИГА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЕХНИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ КЛИМАТА
Глава I
Обща идея
Ако е вярно, че характерът на ума и страстите на сърцето са извънредно различни в различните климати, тогава законите са длъжни да съответствуват и на различието на страстите, и на различието на характерите.
Глава II
Доколко хората са различни
в различните климати
Студеният въздух свива окончанията на външните влакна на нашето тяло; това увеличава тяхното напрежение и спомага за прилива на кръв от крайниците към сърцето. Той съкращава дължината на самите мускули и така увеличава още повече силата им. Обратното — топлият въздух отпуска окончанията на влакната и ги разтяга; следователно той намалява тяхната сила и еластичност.