![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Писмата — заплашителните анонимни писма, които й показа Лукас. Писмата от Лори.
Те са повече от дузина и Елин ги събира.
Той спомена само за три.
По-дълго ли е продължила тази история с писмата, отколкото каза Лукас? Ако е така, възможно е писмата да са изиграли роля в провокирането на първото убийство, ако се е почувствал заплашен.
— Какво е това? — пита Сесил, обръщайки се към бюрото.
— Намерих още писма. От онези, които му е изпращала Лори.
Сесил се намръщва.
— Защо Лукас ще ги търси?
— Не знам.
Елин поклаща глава и ги поглежда отново и този път нещо проблясва в съзнанието й.
Нещо в стаята не е наред.
След минута тя разбира какво е. Шкафовете.
Те са единственото, което не е докоснато. Има дълга редица шкафове, само на половин метър над нивото на пода.
В средата на всяка вратичка е вграден малък заключващ механизъм.
Елин се приближава до тях, навежда се и разглежда ключалката.
— Имаш ли ключ за тях?
— Не. Вероятно е в Лукас.
Елин се изправя и оглежда стаята, търсейки нещо, с което да разбие ключалката.
В ъгъла на бюрото има голямо стъклено преспапие. Тя го грабва и коленичи. Вдига преспапието над ключалката на първото и най-голямо шкафче и удря силно механизма.
Не става. Дланите й са влажни от пот и изпускат стъкленото преспапие, което се плъзга по повърхността и после тупва на пода.
Елин избърсва длани в панталона си и опитва пак. Този път удря точно в средата ключалката, тя изщраква силно и се разбива.
Елин пъха пръст под вратичката, отваря я и се дръпва назад.
В шкафчето има само едно нещо — маска.
Същата черна гумена маска, която хвърля зловеща сянка върху последните няколко дни. Сега, когато не е опъната на нечие лице, маската е отпусната и деформирана.
Елин не може да откъсне очи от нея. Моментът се удължава и някъде дълбоко в съзнанието й се завърта колелце.
Сега няма съмнение. Това е същата маска, която Елин видя на труповете на Адел, Лори и Марго.
Лукас стои зад всичко.
Сесил застава до нея.
— Това тук вътре ли беше?
— Да.
Елин взима маската и внимателно оглежда всеки детайл — тънките пукнатини в гумата, широкия маркуч, свързваш носа и устата.
Тя я обръща в ръцете си и в главата й започва да се оформя мисъл, но преди Елин да успее да я улови, мисълта се разпада и изчезва.
Сесил прикляква до нея.
— Знам как изглежда това, но няма логика — думите й се застъпват. — Защо Лукас ще саботира хотела и всичко, което е похарчил, за да го преустрои? Той знае, че това няма да оцелее — Сесил протяга ръка и докосва маската. — Сигурна съм, че е някаква грешка. Недоразумение.
В стомаха на Елин зейва яма. Сесил би направила всичко, за да обясни присъствието на маската. Тя все още защитава Лукас, дори и сега.
И все пак Елин не може да я вини, защото я разбира. Нали това беше правил и Айзак за нея толкова много години? Криеше истината. Предпазваше Елин.
— Сесил, аз…
— Ще проверя в другите шкафчета — прекъсва я Сесил и протяга ръка към преспапието. — Сигурна съм, че Лукас има всевъзможни неща тук — тя посочва стаята. — Погледни стените, картините. Той се интересува от историята на това място, нищо повече.
— Сесил, знам, че е трудно, но…
Елин не успява да довърши изречението си. Сесил изпуска преспапието, което се изтърколва от скута й и тупва на пода.
— Всичко това… — започва тя с треперещ глас. — Аз съм виновна. Аз съм виновна за всичко.
Елин вижда примирението в очите й.
Сесил знае. Знае какво е направил брат й.
— Вината не е твоя, Сесил — тя слага ръка на рамото й. — Ти не си виновна за нищо.
— Напротив — Сесил се обръща към нея. Очите й са зачервени, кръвясали. — Има нещо, за което не бях откровена. Нещо, което трябва да знаеш.
86
Сесил се изправя и се приближава до прозореца.
— Свързано е с Даниел. Със случилото се с него.
Тя свежда поглед към пода.
Още лъжи, мисли си Елин и се подготвя. Лъжа след лъжа след лъжа.
— Преди да изчезне, Даниел беше на съвещание в санаториума с Лукас и строителните предприемачи. Тогава никой не знаеше, че нещо не е наред. Съпругата му беше получила съобщение от него, в което Даниел пишеше, че отишъл да вечеря в града, изпил твърде много питиета, за да шофира до дома си, и смятал да пренощува при родителите си в Кранс.
Елин кимва мълчаливо.
— На другия ден дойде пазачът. Беше младеж, проверяваше сградата веднъж в седмицата. Сградата беше изоставена. Непрекъснато влизаха разни хора.
Сесил млъква и очите й се отместват към прозореца.
— В онзи следобед Лукас получи обаждане. Младежът започнал да проверява стаите и в едно от старите отделения намерил труп.
Тя спира да говори и си поема продължително дъх.
— Осакатен, с маска на лицето.
— Като тази ли? — Елин поглежда маската в ръцете си.
— Да. Изглежда същата. Лукас беше в офиса в Лозана, когато младежът се обадил. Предупредил го да не казва на никого и го уверил, че ще дойде колкото е възможно по-бързо. По-късно Лукас ми каза, че се надявал това да е някаква глупава шега на някой от протестиращите, но не… — лицето на Сесил помръква. — Младежът бил прав. Наистина имало труп. Трупът на Даниел.
— Предполагам, че Лукас не се е обадил на полицията.
Елин прехапва устни, докато умът й отчаяно се опитва да анализира думите на Сесил. Елин има толкова много въпроси, че не знае кой да зададе първо.
— Не. Лукас се обади на мен, изпаднал в паника. Аз бях в дома на родителите ми в града. Срещнахме се тук.