Санаториумът [bg]

85

Елин влиза в големия салон на хотела. По-светъл е, но не кой знае колко. Прозорците разкриват млечно сребристо небе, прилича по-скоро на зазоряване, отколкото на късна сутрин.

На масите до бара са се събрали две малки групи, но не говорят. Занимават се с телефоните си или отпиват от питиетата.

Елин вижда Сесил на първата маса. Държи в ръка малка чаша кафе.

Елин тръгва към нея, стомахът й се свива от нерви. Как ще реагира Сесил, когато й каже за Лукас?

Сесил вдига глава. Лицето й е изопнато и изморено.

— Как е Уил?

— Засега е стабилен.

— Хубаво.

— Сесил, трябва да поговорим насаме — казва тихо Елин.

— Добре.

Сесил става и блъска назад стола си. Двете се преместват на маса в другия край на салона, за да не ги чуват другите.

Елин сяда и подръпва блузата си, горещо е. Огънят, само на метър и нещо от тях, бумти в камината.

Елин разказва на пресекулки какво се е случило, изненадана от противоречивите изражения, които се изписват по лицето на Сесил — озадаченост, отказ да повярва и още нещо, неочаквано примирение. Лицето й изразява нещо особено, сякаш се е освободило нещо, отприщило се е.

Подозирала ли е през цялото време?

— Наистина ли мислиш, че Лукас е замесен? — пита Сесил, когато Елин приключва, очите й са някак хлътнали, като издълбани.

Елин въздъхва продължително.

— Той избяга, Сесил. Заключи ме. Може да има и друго обяснение, но не знам какво е.

Сесил мълчи и погледът й се насочва към стъклената кутия, окачена на тавана близо до тях. Елин я е виждала и преди. Кутията съдържа стар манометър, направен от стъкло и дърво. Бележката вътре обяснява, че е бил използван за измерване на въздушното налягане, когато хирургът е колабирал белите дробове на пациенти, болни от туберкулоза.

Виждайки го сега, след онова, което откри, Елин изпитва абсолютно отвращение. Лукас съзнателно го е включил в дизайна на хотела, направил го е, за да подчертае, че е характерна особеност.

— Е, какво смяташ да направиш сега? — пита накрая Сесил.

Отражението й в огледалото зад бара сякаш се изкривява и напрегнатите й черти се удължават.

— Две неща. Трябва да държим всички заедно и да се погрижим никой да не напуска тази стая. И след това трябва да намерим Лукас.

— Но той може да е къде ли не. Хотелът е огромен и е възможно да има друго скривалище, например тунелът.

— Да, но ако Лукас възнамерява да направи още нещо скоро, по-вероятно е да е в главната сграда.

Сесил кимва рязко и погледът й става твърд.

— Хайде да започнем с кабинета му.