Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Сесил се двоуми.
— Така или иначе, Даниел ме унижи. Игнорира ме. Така, както са правили лекарите тук. Лекарите, на които хората са имали доверие, че ще ги излекуват — тя се обръща към Елин. — Ето, тук грешиш, че не всичко е заради санаториума и онова, което е ставало тук. Това място, тайните му… те са последната сламка.
Сесил отмества очи към Лукас.
— Ти й кажи, Лукас. Разкажи й истината за това място.
89
Гласът на Лукас е тих и малко неясен.
— Преди да започне строежът, с нас се свърза Марго и попита за една нейна роднина. От клиника в Германия Марго научила, че е била прехвърлена тук, в санаториума. Потърсихме, но не открихме нищо в официалните документи. Отговорих й, че ще проуча въпроса.
— Марго се е свързала директно с теб? — Елин свива ръка и после я отпуска, пръстите й замръзват и се вкочаняват по връхчетата.
— Да, търсихме, както ни помоли Марго, и намерихме нещо в някакъв кашон, в шкафа в едно от старите отделения. Явно не беше отварян от години. В кашона имаше документи, снимки, медицински досиета на пациенти, дневници. Разбрах, че се отнасят само за жени. Започнах да чета и си дадох сметка, че тези пациентки… не са били болни от туберкулоза. Не са били изпратени заради това в санаториума.
Елин възприема думите му с кошмарно чувство на неизбежност, с ужас за онова, което предстои да чуе.
— Изпращани са тук от клиниката в Германия… заради някакви опити. Всичко започнало като експеримент за нови методи на лечение, но изглежда… — гласът на Лукас потреперва, — нещата са ескалирали. Колкото повече ровехме, толкова повече снимки и документи намирахме… но от изображенията и записките се виждаше, че не са се извършвали експерименти. Бяха се превърнали в нещо друго.
— Злоупотреба — гласът на Сесил едва се чува, — извечната злоупотреба с власт. Експлоатация на уязвими жени — тя поглежда Елин. — Жените не са били болни. Бащите, съпрузите им и лекарите са ги изпращали в клиниката в Германия под претекст, че имат заболяване, но често е било само защото поведението им противоречи на общоприетото статукво, на онова, което било приемливо за жените тогава. Те имали твърде много идеи, говорели открито… Не било необичайно да ги пращат в психиатрични клиники — на лицето й се изписва отвращение и Сесил навежда глава. — Някои от тях, онези, които нямали късмет, са прехвърляни тук.
Елин кимва и се опитва да запази спокоен тон.
— Защо не извадихте документите на светло веднага?
— Лукас каза, че негативните отзиви в медиите ще се отразят лошо на идеята за хотела. Той искаше да продължи със строителството — Сесил прави гримаса. — Даниел реагира по същия начин, когато му казахме. Това е в миналото. Забравете го.
— Сесил, не е честно — Лукас се мъчи да се надигне и да седне. — Ако се беше разчуло какво е ставало тук, щеше да има разследване, щеше да се отрази лошо на плановете за хотела.
— Нищо нямаше да те спре, нали? Само хотелът има значение за теб — Сесил поглежда Елин. — Лукас и Даниел знаеха за гроба на снимката, знаеха, че има още гробове. Бяха маркирани при проучването на терена. Лукас предпочете да продължи. Поредният подкуп, поредният човек, предпочел да си затвори очите.
Лукас въздиша тежко и трепва, когато сменя позата.
— Не разбирах защо нещо, случило се толкова отдавна, трябва да повлияе на потенциала на онова, в което щеше да се превърне това място.
— Именно, Лукас, не разбираш ли? Проблемът е, че това все още се случва. Злоупотребата с власт, изнасилванията, тормозът… Все още се случват — Сесил прикляква до него. Лицето й е само на няколко сантиметра от неговото. — Твърде лесно е, нали? Да обърнеш другата буза? Да пренебрегнеш последиците. И още по-лошо, ние сме съучастници… Не само мъжете, но и жените.
— Жените? — Елин пристъпва крачка към тях, надявайки се Сесил да не забележи.
— Да. Адел е била с пазача, когато са открили трупа на Даниел. Била му е гадже. Адел беше подкупена също като него. Лукас й даде работа тук със силно завишена заплата, достатъчно висока, за да си държи устата затворена.
Това обяснява връзката между двамата. Снимката в „Инстаграм“.
— Намерихме снимка на Лукас и Адел, заедно, тук в хотела. На парти са. Изглеждат, сякаш се карат.
— Да, тя искаше още пари — гласът на Лукас е приглушен.
Елин отново се обръща към Сесил.
— Но ти уби Даниел, нали? Умишлено. Защо си искала Адел да проговори?
Сесил я поглежда. Очите й са ясни и блестят. Елин за пръв път съзира неподправено чувство.
— Защото никога не съм искала да бъда анонимна. Когато убих Даниел, очаквах да ме хванат, исках историята ми да бъде разказана, както и историите на онези жени. Исках хората да попитат защо съм го убила, но… всички искаха да потулят случилото се.
— Но ти си могла да се обърнеш към някого — полицията, медиите — и да разкажеш историята си.
Сесил я поглежда учудено.
— Ако изляза в медиите, щеше да бъде моята дума срещу неговата. Навремето никой не ми повярва, защо да го правят и сега? Единственият начин да получа правосъдие, беше да го направя сама. Да ги накарам да си платят.
Елин се втренчва в Сесил и всичко се събира в ясен фокус. Зловеща, жестока логика. Отмъщение в най-бруталната му форма, наклоняване на везните обратно, в другата посока.
— Защо имаше толкова дълъг период между убийствата на Даниел и Адел?
— Изчаквах подходящ момент, когато разбрах, че Адел иска от Лукас повече пари, нещо в мен превъртя, разбрах, че тя трябва да бъде премахната.
— И вече си била привлякла на своя страна Марго, нали? Тя е била уязвима, затова си я убедила.
— Не бих го нарекла убеждаване, тя беше отворена за предложения. Майка й починала наскоро и Марго беше вманиачена…
— Вманиачена? — повтаря Елин с изумление. — Тя е била психично болна, Сесил. Страдала е от сериозна форма на депресия, психотична депресия. Намерих разпечатки в бюрото на Лори. Предположих, че са нейни, но тя всъщност се е тревожила за Марто! Самата Лори е изпадала в депресия и е познавала признаците…
Сесил маха нетърпеливо с ръка, отхвърляйки думите на Елин.
— Няма значение как го наричаш, важна е причината.
— Сесил…
— Не, вярно е. Преди да почине, майката на Марто я помолила да разбере какво се е случило с прабабата на Марго. Изчезването й оставило дълбока следа върху всяко следващо поколение в семейството им. Измъчвало първо баба й и после майка й, искали отговори. Когато Марго разкрила истината, това не й давало покой, отприщило нещо мрачно. Пликът със снимките, който ти намери… тя го носеше в себе си навсякъде, беше обсебена.